Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Д-р Теофил Груев, лекар и общественик (1884 - 1959)

Д-р Теофил Груев, лекар и общественик (1884 - 1959)

4.12.2012 г. 0:14:56
Лекарският корен

Д-р Теофил Христов Груев е роден в Габрово през 1884 година. Баща му, Христо Груев Данов от Клисура, е първи братовчед на книгоиздателя Христо Груев Данов. За да не ги бъркат поради еднаквите имена, двамата решават да направят промени: по-големият остава Христо Г.Данов, а по-малкият – Христо Груев.

Христо учи медицина в Одеса и става фелдшер в Габрово, където се оженва за Радка от стария габровски род Попстоеви. Радка, майката на д-р Т. Груев, е първа братовчедка на д-р Тота Венкова – първата българска лекарка (районната болница в Габрово носи нейното име). Тази среда, в която израства младият Теофил, естествено го насочва към медицината. Първо той учи в известната Априловска гимназия в Габрово, а след това в Първа мъжка гимназия в Пловдив, където се изучават класически езици, необходими за бъдещата му професия.

В Пловдив той живее в в къщата на Христо Г.Данов, който му е и настойник. След това Теофил заминава да следва фармация в Женева. След дипломирането си през 1907 г. се завръща в България и основава аптека в Асеновград. След няколко години работа сам си спечелва пари, за да продължи да учи медицина в Женева. В Швейцария д-р Т. Груев завършва паралелно два факултета – медицина и естествени науки. Прекъсва образованието си само веднъж, за да участвува като доброволец в Балканската война. Всеотдайната служба на младия офицер в полевите болници на фронта му донася два медала за храброст.

След второто си дипломиране в Женева д-р Т. Груев получава предложение за работа в Швейцария, но отново се завръща в Пловдив. По това време той се оженва за Невена Савова от Панагюрище. Двамата имат три деца – Радка, Христо и Добрина.

Първо кръвопреливане и първият рентгено-скопичен апарат в България

Д-р Т. Груев започва лекарската си практика в Държавната болница (днес – Медицински университет- Пловдив). Тук той прави първото кръвопреливане в България, описва редица болести у нас и лечението им, а също прави и едно от първите медицински описания на българските извори с минерални води.

Новаторският дух на д-р Т. Груев го насочва към най-новите постижения на медицинската техника за времето. През 1925 г. той отива да специализира Рентгенология в Париж, където един от професорите е великата Мария Кюри. След завръщането си д-р Т. Груев закупува първия в България рентгено-скопичен апарат. Средствата за тази апаратура са събрани от множество видни пловдивчани и от Граждански Клуб (на който д-р Т. Груев е активен член). За изключителната класа на този апарат (за времето си) може да се съди по факта, че такъв тип апарат (Кох&Щерцел), е изложен днес в музея на Рентген във Вюрцбург, Германия.

През 1928 г. д-р Т. Груев е поканен за Директор на Католическата болница (днес Военна болница) в Пловдив. На тази длъжност той остава до 1946 г. През това време при него идват за лечение много известни хора, включително и Йордан Йовков. Тук в Пловдив д-р Т. Груев обучава и редица бъдещи наши специалисти по вътрешни болести.

Обществена дейност

Д-р Т. Груев се изявява не само като един от най-добрите наши лекари по това време (наричат го „професора на Южна България”), но и като общественик, либерал-демократ, масон и анти-фашист.

Един интересен епизод от живота му е свързан със съдбовния март 1943 г. В нощта на депортацията на българските евреи в Пловдив д-р Т. Груев научава че всички еврейски семейства ги събират, за да ги изпращат нанякъде. Той отива на място и като не получава информация за причините за това събиране, решава да събуди и уведоми владиката Кирил, който му е приятел и пациент, и е известен с подкрепата си за евреите. Действията на Кирил през същата тази нощ алармират Царя и тригерират спирането на депортацията.

Д-р Т. Груев дълги години е председател на Лекарския съюз в Пловдив и няколко пъти председателствува Националния Конгрес по медицина. След 1944 г. той продължава обществената си дейност, като издействува от тогавашната Дирекция на Народното Здраве в София (изпълняваща функциите на Министерство), вторият Медицински факултет в България да се основе в Пловдив.

Д-р Т. Груев лично поканва много от новите професори в Медицинския Факултет в Пловдив и първият академичен съвет на бъдещия Медицински университет се провежда в дома му на ул.Дондуков No5. На това събрание пословичният със скромността си д-р Груев отклонява предложението да бъде първи декан и предлага постът да се заеме от по-млад колега.

Децата на д-р Груев, бъдещите лекари д-р Христо Груев и д-р Добрина Груева-Табакова (Кико и Беба, както ги знаят много стари пловдивчани), са едни от първите студенти в новия факултет. Разбира се заслугите на баща им не „пречат” след време следването им да бъде прекъснато за една година „по политически причини”. Независимо от това след дипломирането си и двамата стават уважавани лекари в Пловдив, достойни продължители на делото на баща си. Внуците също продължават хуманното начало – д-р Теофил Груев-младши е един от известните кардиолози в Пловдив, д-р Боряна Табакова-Хаджимаринова е дългогодишен педиатър, Невена Груева-Бонева е детска учителка, Славик Табаков е специалист по рентгенова техника, вице-президент на Международната организация по медицинска физика.

До края на живота с д-р Т.Груев преглежда и лекува пациенти, много от които безплатно. Той почива на 13 август 1959 г. Опелото му се води от стария му приятел – Патриарх Кирил, който идва специално за това. Всеотдайната работа на д-р Теофил Груев за хората и за Пловдив се помнят от хиляди и до сега.

Източник: Проф. Славик Табаков, King’s College London, внук на д-р Теофил Груев 


Хермeнгилд (Хермин) Шкорпил (1858-1923)
Завършва естествена история в Лайпциг. През 1880-1881 и отново през 1894-1900 година е учител в гимназия Св. Св. Кирил и Методий (Жълтото училище), по-късно гимназия Александър I в...
арх. Йосиф Шнитер (1852 – 1914)
Една от най-великите личности, с които Пловдив се гордее е арх. Йосиф Шнитер (роден 1852 г, в Нови Биджов, Чехия – починал 1914 г, в Пловдив), по народност чех, именит архитект, инжен...
Петър Стоянов (род. 1952)
Петър Стоянов е роден на 25 май 1952 г. в град Пловдив\r\n\r\n1970г, - завършва с пълно отличие и златен медал СОУ "Патриарх Евтимий" (бивша "Лиляна Димитрова")\r\n\r\n19...
Д-р Иван Чомаков (род. 1953)
Д-р Иван Милков Чомаков е роден на 15 октомври 1953 г. в гр. Пловдив. Средно образование получава в гимназия “Д. Благоев”. През 1971 – 1973 г. отбива редовна военна служба в град Смол...
Динко Дерменджиев - Чико - 02.06.1941
В отбора на Ботев е привлечен през 1959 година като трети вратар - но единственото му излизане като вратар е през второто полувреме на среща на Ботев във Варна през същия сезон. Треньор на Ботев по...
Проф. Асен Диамандиев (16.11.1915 - 24.02.2009)
Проф. Асен Диамандиев е роден в Пловдив. През 1940 година завършва Държавната музикална академия в София. По време на следването си пее в хора на Храм-паметник Свети Александ...
княз Стефан Богориди
Княз Стефан Богориди - внук на Софроний Врачански, приятел и любимец на двама турски султани, с които си пиел кафето - известен и почитан християнин на висока турска служба. Стефанаки бей б...
 Димитър Динев, австрийският писател от Пловдив
Димитър Динев (на латиница Dimitré Dinev) е австрийско-български писател от български произход. Димитър Динев е роден в Пловдив през '68, годината на Пражката пролет...
Никола Алваджиев  (1900 – 1974)
Никола Алваджиев е роден на 11.09.1900 г. в Пловдив и целият му живот е посветен на родния град. Работи близо две десетилетия в пловдивската община, а от 1944 г. започва ...
Божидар Здравков (30.01.1884 - 25.09.1959 г)
Роден в Пирот през 1884 г. Юрист, обществен деец. Учи право в Софийския университет; дипломира се в Загреб. През 1914 година се установя...