Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Георги Трингов, гросмайстор (7.03.1937 – 2.07.2000)

Георги Трингов, гросмайстор (7.03.1937 – 2.07.2000)

1.1.2012 г. 0:00:00

Статия на д-р Стефан Сергиев във вестник Марица
15.03.2007
70 години от рождението на Георги Трингов

д-р Стефан Сергиев


Днес той щеше да празнува своя 70 годишен юбилей. И щяхме да го виждаме в шахматната зала, съсредоточен в любимата му поза, да „изпитва” поредния си противник. Само цигарата ще липсва в ръката му. (Последните решения на Международната федерация по шахмат забраниха пушенето в шахматните зали). Но играта му ще бъде все така интересна и изобретателна, с неочаквани и интересни решения, с красиви тактически удари... Уви. Него го няма. Отиде си от този свят преди 7 години, без да е разкрил в най-пълна степен големия си шахматен талант. Той не написа нито една книга (а имаше какво да разкаже на любителите на шахмата и многобройните му почитатели), но това ни най-малко не може да заличи спомена за него, не ни пречи да разглеждаме партиите му и да се пренасяме в неговия свят, светът на шахматния вълшебник Георги Трингов.

Георги Трингов е роден на 7 март 1937 г. в Пловдив. Първите му шахматни изяви са от края на 40-те години на миналия век, след гостуването на Керес и Бондаревски, когато изнесеният от тях комбиниран сеанс дава мощен тласък в развитието на шахмата. в града. Още първите му изяви са повече от обнадеждаващи. Първото му голямо шахматно състезание е полуфиналът за републиканско първенство за мъже в Бургас през 1952 г. Играта му прави впечатление на специалистите и той е привлечен в състава на ДСО „Академик”, с представителния отбор на който играе (на юношеска дъска) на финала на републиканското отборно първенство.Студентите стават шампиони, а малкият пловдивчанин печели първия си златен медал. На следващата година заема първото място на полуфинала в Пловдив с 10,5 т. от 15 [+7=7-1], което му позволява да играе на финала. Там, 16-годишният Георги Пеев (под това име е известен в тези години), се оказва едно от главните действащи лица и до последния кръг участва активно в борбата за медалите. В крайното класиране разделя 3-4 място. За този се успех е включен в в националните отбори – най-напред, през септември, играе в Букурещ на ІІІ дъска в традиционната среща между юношеските отбори на румъния и България (дебютът му е блестящ – 2:0 срещу Шута), а няколко месеца по-късно в Хале играе в Срещата ГДР – България (на VІІІ дъска постига 1:1 срещу Дитман). В следващите години отново срещаме името му сред финалистите, а класирането му е все е в челото на таблицата за крайното класиране. През 1955 г. пак разделя 3-4 място (с М. Бобоцов) изоставайки от шампиона, другият пловдивчанин Н. Пъдевски на една точка. Това дава основание на ръководството на републиканската секция по шахмат да го изпрати да участва в ІІІ Световно индивидуално първенство за юноши, което се провежда през юли в Антверпен. Там той се представя много добре, като в крайното класиране заема 5-то място (шампион е Б. Спаски). През август предвожда националния юношески отбор в традиционния му двубой с Румъния (1:1 с Т. Гицеску), а през октомври с първия състав на страната в Белград на традиционната среща между отборите на двете столици на VІ дъска постига 1,5 т. от 2. През 1956 г. с железничарския отбор на България (майка му е работила в системата на БДЖ и това му позволява да играе в отбора) участва в Европейското първенство на USIC, където на І дъска постига 4 т. от 4 /!/ и печели 2 медала – златен като победител на дъската си и сребърен за 2-то място на отбора в крайното класиране.

През тази много успешна за него година той се представя добре и на Световното студентско първенство [3,5 т. от 5] и на Републиканското отборно първенство, където с отбора на „Академик” за втори път става републикански шампион – победител е на ІІІ дъска с 5 т. от 6. През есента Г. Трингов е сред 6-те олимпийци, които на ХІІ олимпиадата в Москва постигат първото голямо признание за българския шахмат, класирайки се на 6-то място. На ІV дъска той постига 9 т. от 12. От този момент до 1982 г., е неизменен участник в олимпийския отбор на страната. Участва 12 пъти – рекорд, който все още не е достигнат. (не играе само през 1960 г. поради заболяване и през 1976 г. когато България не участва). На олимпиадите, най-тежкото шахматно състезание, Г. Трингов постига и едни от най-добрите си резултати. През 1962 г. на ХV Олимпиада на Златните пясъци, на ІІ дъска завоюва 9,5 т. от 15 [+5=9-1], резултат с който покрива нормата и става гросмайстор. Вторият български шахматист удостоен с това най-високо шахматно звание в света. Той е единственият наш шахматист, два пъти победител на своята дъска – през 1968 г. в Лугано (на ІІ дъска) и 10 години по-късно в Буенос Айрес (на ІІІ дъска). С резултатната си и изобретателна игра в Лугано допринася за спечелването на бронзовите медали от българския отбор. Успех, не повторен до сега.

Трудно е да се проследи богатата шахматна кариера на този изключителен български шахматист в няколко страници. За 50 години активна състезателна дейност той е изиграл повече от 3 000 партии! Може би е време ръководството на Българската федерация по шахмат и ШК „Локомотив” /Пд/ да предприемат конкретни действия, за да бъде издирено и събрано неговото творчество. Убеден съм, че за това благородно дело, за Трингов, ще се намерят спонсори, ще се намерят пари. Не бива създаденото от него, от този голем шахматен майстор да бъде загубено безвъзвратно. Трингов беше от тези шахматисти, които не пазеха записите на партиите си; той ги съхраняваше във феноменалната си памет (Много от тях са съхранени в турнирните сборници, в архивите на историци и колекционери; в архивите на неговите противници) и след години беше в състояние да ги демонстрира и анализира.

През 1963 г. Георги Трингов печели първата си шампионска титла от индивидуалното първенство на страната. В него участват най-добрите по това време български шахматисти, тъй като то има за цел не само да излъчи шампиона, но и да определи представителите на страната в зоналните турнири за световно първенство. Очакванията, че борбата за първото място ще бъде много оспорвана, са опровергани твърде рано. С равномерна и резултатна игра Трингов повежда в класирането още от началото и финишира първи с 15 т. от 19 [+11=8-0], с 1,5 т. пред следващия го Н. Минев. Това му дава правото да играе на зоналния турнир в Кечкемет /Унг/, който се провежда в началото на януари 1964 г. и завършва с нов негов успех - печели първото място и става втория български шахматист класирал се за участие в междузонален турнир. Да се спечели зонален турнир съвсем не е лесно. Това го показват следващите изяви на българските шахматисти. Само Ив. Радулов през 1972 г. и В. Топалов, Кирил Георгиев и В. Спасов през 1993 г. успяват да повторят постижението му. На междузоналния турнир в Амстердам Г. Трингов играе с голяма амбиция, но не успява да постигне нещо повече от класиране на 15-то място (от 24 участници) Решаваща за представянето му се оказва физическата издръжливост, която дава отражение върху играта му в последния час. В турнирити от системата на световното първенство играе още веднъж - през 1966 г. в Хага на зоналния турнир постига 9,5 т. от 16 [+6=7-3], но остава 7-ми. След този турнир, като че ли нещо в него се прекръшва.

Повече не участва в борбата за световната титла. С неохота играе в индивидуалните първенства, независимо, че още два пъти – през 1981 г. и 1985 г., става републикански шампион. В индивидуалните първенства е играл 13 пъти, като само 2 пъти се е класирал във втората половина на таблицата. За сметка на това пък в отборните първенства е рекордьор – има 34 участия, от които е спечелил 11 златни, 12 сребърни и 5 бронзови медала. И тук той държи рекорда. Повече от 40 години, е лидер на своя „Локомотив”. Изявява се като голям отборен играч. Не са една и две срещите, спечелени от Локомотив (или националния отбор), когато решаващата победа е била неговата.

Забележителни са резултатите на Георги Трингов на световните студентски първенства в които играе 6 пъти. В тях печел 1 златен (1959 г.), 2 сребърни (1957 г. и 1958 г.) и 1 бронзов (1963 г.) медали. Три пъти е победител на своята дъска, като особено впечатляващ е резултатът му в Будапеща – 11 т. от 12 [+10=2-0].

Играе с успех и на финалите на 4 Европейски отборни първенства 10 Балканиади и десетки двустранни среща на националния отбор.

В богатата си състезателна дейност, Георги Трингов е участвал в около 120 международни турнири от които повече от 90 в Югославия. Първото му индивидуално международно участие е през 1957 г. В Братислава, а последното – през 1999 г. В Ужице (Юг). Много добре беше посрещан в западната ни състедка. Югославяните го имаха за свой приятел. Канеха го на 5-6 турнира годишно. В международните турнири и отборни състезания Трингов игра с едни от най-силните шахматисти на ХХ век, в т.ч. с 7 световни шампиони – М. Ботвиник, В. Смислов, М. Тал, Р. Фишер, Т.Петросян, Ал. Халифман, с почти всички претенденти за титлата – Д. Бронщайн, С. Решевски, П. Керес, Е. Гелер, Б. Ларсен, Л. Портиш, Р. Хюбнер, В. Улман, Св. Глигорич, Б. Ивков, В. Корчной, Н. Шорт....всички немогат да бъдат изброени. Те са твърде много. В тези партии Трингов разкри своя талант.

Той беше шахматист с отлично познаване принципите и законите на шахматната борба. С невероятна шахматна интуиция. Това му позволяваше да се ориентира бързо във всяка ситуация. Предпочиташе острите позиции, стремеше се винаги кам инициативата и безкомпромисната борба. Дебютните схеми, които разиграваше познаваше много добре, в някои от тях успя да направи и свои открития. Но това не беше неговата силна страна. Най-силен бе в разиграването на острите мителшпилни позиции.

Трингов беше природен шахматен талант, който обаче не успя да се изяви в най-пълна степен. Причините за това са няколко. На първо място амбицията да се завоюват високи върхове (Не случайно най-добрите му резултати са в отборните състезания). Липсата на амбиция за високи резултати го правеше и твърде миролюбив в много партии срещу отстъпващи му по сила шахматисти. Той не спазваше спортен режим, не се радваше на много добро здраве... За сметка на това пък беше обаятелен човек. Той не можеше да се сърди на никого, беше готов да помогне на всеки. И помогаше. Не един и двама шахматисти (а и не само шахматисти) са прекарвали с дни в неговата компания, пили са и са се хранели за негова сметка...

Каквото и да напиша за Георги Трингов все ще бъде недостатъчно. Богатата му шахматна биография трудно се побира в няколко страници.

 

Информацията е от Уикипедия и сайта на БФШ 

 Димитър Динев, австрийският писател от Пловдив
Димитър Динев (на латиница Dimitré Dinev) е австрийско-български писател от български произход. Димитър Динев е роден в Пловдив през '68, годината на Пражката пролет...
Никола Алваджиев  (1900 – 1974)
Никола Алваджиев е роден на 11.09.1900 г. в Пловдив и целият му живот е посветен на родния град. Работи близо две десетилетия в пловдивската община, а от 1944 г. започва ...
Божидар Здравков (30.01.1884 - 25.09.1959 г)
Роден в Пирот през 1884 г. Юрист, обществен деец. Учи право в Софийския университет; дипломира се в Загреб. През 1914 година се установя...
д-р Стоян Чомаков (1819-1893)
Д-р Стоян Чомаков, роден в Копривщица през 1819. Лекар. Виден борец за църковна независимост, обществен и държавен деец. Дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжов...
Стоян Загорчинов (1889-1969)
ЗАГОРЧИНОВ, Стоян Павлов /З.03.1889. Пловдив - 31.1.1969, София/. Завършва гимназия в София /1908/. Следва история в Соф. ун-т /1908-10/, история на философията и филология в Женева и Нюшател, Шв...
Иван Eв. Гешов (1849 - 1924)
Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, ...
Станислав Доспевски (1823 -1878)
Родното му име е Зафир Зограф - син на Димитър Зограф, племенник на Захари Зограф. Живописец, виден представител на Самоковската художествена школа; ...
Панайот Пипков (1871 - 1942)
21 ноември 1871 – роден в Пловдив Панайот Пипков, композитор и капелмайстор. От ранна възраст учил цигулка и писал стихове. Бил е любител актьор в пловдивска и в софийска трупа, играе и в театър "...
отец Павел Джиджов (1919 - 1952)
Отец Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19.07.1919 г. в католическо семейство. През 1926 г. става ученик в началното училище на успенците “Св. Андрей”, Пловдив. От 1931 г. до 1938 г. учи в Пловдивс...
Нонка Матова (род. 1954)
Заслужил майстор на спорта, генерал-майор в системата на МВР, ...