Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Стоян Загорчинов (1889-1969)

Стоян Загорчинов (1889-1969)

1.1.2012 г. 0:00:00

ЗАГОРЧИНОВ, Стоян Павлов /З.03.1889. Пловдив - 31.1.1969, София/. Завършва гимназия в София /1908/. Следва история в Соф. ун-т /1908-10/, история на философията и филология в Женева и Нюшател, Швейцария /1910-12/. Завършва история и фр. филология в Соф. ун-т /1915/.

Участвува във войните /1912-18/. Банков чиновник във Варна /1918-19/. Преподавател по история в ММУ във Варна /1920-25/ и по фр. език във Военното у-ще в София /1925-49/. Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл". „Българска мисъл", „Хипе-рион", „Съдба", „Изкуство и критика", „Изкуство". „Балкански преглед" и лр.

Творчеството му е етапно в развитието на бълг. истор. проза с худ. и теоретичното концептиране на жанра истор. ро-ман. 3. изследва Бълг. средновековие в неговите социално-полит., религиозно-идеологически и нравсгвсио-естетически параметри, като съчетава синтетичния подход на учения реставратор и на художника откривател.

Първата му истор. повест разкрива оригинално истор. мислене и белетристичен талант - автентично реконструиране на епо-хата в нейните религиозни и социални форми, нравствено-психол. анализ на основната средновековна опозиция: телесно - духовно, езичество -християнство, намерила израз в черно-бялата гра-фична техника на образите, в сетивно-пластичного, пантсистичното свеговъзприятие, освободено от догмите на религията и морала.

Романът „Ден последен - ден господен" е програмен за разви-тието на сопиално-епичния роман в бълг. литература - с постигнатата синтетична формула па ис-торията, в която пулсира динамиката на един нар. Ренесапс, с историко-филос. самосъзнание и со-циални търсения. Като традиция и като худ. структура творбата е свързана с фолклора и най. по-вествователни традиции, с образни на среднове-ковното изкуство. Отличава се с оригинална поетика - двуизмерностга и декоративната стилизация на старото виз, изкуство са снети в повество-вателната архитектоника: средновековният етикет характеризира дългите диалози, в които се смесват нар.-разговорната със стиловата традиция на старата бълг. литература; поетиката на юнашкия епос моделира епичната поетизация на героите.

В „Ивайло" 3. продължава темата за етиката на властта, за морала на историята, за сложните пъ-тища на истор. прогрес, като пресъздава образа на известния селски вожд. психологията и истор. динамика на нар. движения. Романът „Празник в Бояна" е посветен на безименния творец НЯ ската стенопис и реставрира творческата лИчнос на ренесансовия художник, отхвърлил средновс ковния канон в изкуството. Интересен е наративният модел на творбата, синтезиращ худ. повести вование с проникновени естетически беседи върл стенописите в Боянската църква, използуващ -,.11 тока на съзнанието" за по-пълна характерист на творческата и социалната реализация Яй ността, на худ. й безсмъртие.

Пиесата „РъгяИ сва" акцентира върху нравствено-филос. из> ния на ренесансовия творец. 3. е автор на спеч мени, статии, очерни и портрети. Сб. с есе! „Бразди" и „Един живот в сянка" допълват я ширяват теоретичните и идейно-естетическа концепции на писателя за динамиката и непознатите страни на истор. процес.

Произведения на са преведени на рус, словаш., срб., фр. и хърв, език. Псевд.: Ян Загор. СЪЧ.: Легенда за света София. Повест. 1926 /1940,ЛН 1962/; Ден последен- ден господен. Истор. роман XIV столетие. Дял 1-3. 1931-34 /1943, 1949, 1960, 1* Първата сълза на Дон Жуан. Едноактна игра. 1938; Илиева. Сценична игра в 4 д. 1943; Празник в 1950; Байрак гарят. Пиеса. 1950 /1966/; Бразди, портрети, статии. 1956; Ивайло. Истор. роман. 1 /1966, 1972/; Майка. Пиеса. 1964; Горски пъгник. Пи> 1965; Любов и подвиг. Пиеса. 1965; Пленникът от Мутг драга. Пиеса. 1965; Елин живот в сянка. Книга на мени. 1966; Избрани произведения. В 4 т. С предг/Ь* Цанев. 1968-69/1981-82/. .', У ЛИТ.: Ствнишева, Е. Стоян Загорчинов. Лит.-кр1 очерк. 1967.

От "Речник по Нова Българска Литература"

Йордан Йовчев (род. 1973)
Роден на 24. II
Христо Кидиков (род. 1946)
Христо Кидиков е роден на 16.11.1946 г. в Пловдив. В семейството баща му е свирел на китара и мандолина, въпреки че е ветеринарен лекар по професия. От него остава и обичта му към старите градски п...
Димитър Зограф (1796-1860)
Роден в Самоков през 1796 год. Иконописец и стенописец, виден представител на Самоковската художествена школа, брат на Захари Зограф. \r\nС помощта на сина си Зафир Зограф (известен под имет...
 Александър Христов
Сашо Христов е роден на 28 юли 1964 година в Пловдив. Детските си години прекарва в Троян. Играе футбол в местния Чавдар. Заедно с родителите си се прибира в Пловдив като осмокласник. През 1980 г. ...
Стоян Делчев (род. 03.08.1959)
Състезател по спортна гимнастика; олимпийски и европейски шампион, роден в Пловдив през 1959 год. През 1977 година във Вилнюс става европейски шампион на висилка; класира се на трето място на кон ...
Иван Андонов (28.06.1854 - 18.12.1937)
Иван Андонов е роден в с. Мурсалково, дн. Спасово, Старозагорско, през 1854 г. Участник в националноосвободителните борби; обществен деец. След Освобождението (1878) се установява в Пловди...
Петко Каравелов (1843 - 1903)
Петко Каравелов е роден в Копривщица на 24.03.1843 г. Завършил гимназия в Москва и Московския университет. Брат на великия българин, писател и революционер, председателя на Българският таен революц...
Милчо Левиев (род. 19.12.1937 г.)
Милчо Левиев (Милчо Исак Леви) е роден на 19.12.1937 г. в Пловдив. Композитор, пианист, интерпретатор, педагог - едно от големите имена в съвременния световен джаз. Зав...
Михаил Герджиков (26.01.1877-18.03.1947)
Михаил Герджиков е виден деец от Вътрешното Македоно-Одринско революционно движение, организатор и главен войвода на Преображенското въстание. Извисил се като исполин на гребена на революционната ...
Радка Карагитлиева (род.1931 г.)
Родена на 15.12. 1931 г. в с. Турия, Казанлъшко. Завършва гимназия в Казанлък и на 40 години започва трудовия си стаж като военен служител. Интересът й към българското везмо я насочва към к...