Йордан Методиев Ковачев (06.10.1895 г. - 19.02.1966)

Йордан Методиев Ковачев (06.10.1895 г. - 19.02.1966)

1.1.2012 г. 0:00:00

Pоден в Пещера на 18.Х.1895 в семейство с опазени нравствени ценности и битови традиции. Баща му е от гр. Белица, Разложко, отрано преселил се в Пещера, където свива семейно гнездо и работи като съдия. Йордан завършва основно образование в Пещера, гимназиално в Пловдив и Юридическия факултет на СУ, след което се установява да живее и работи в Пловдив. Оженва се за една прекрасна жена на име Сийка, която се проявява като великолепна съпруга и майка на двете им деца – Методи и Анка, които завършват право, но по конюнктурни съображения работят в областта на книгоиздаването...

Едно от първите участия на Ковачев в съда като защитник е по делото за убийството на бившия министър Михаил Такев през 1921. Защитавал е селяни, вдигнали се на борба срещу зловещите заговорници от 9 юни 1923, които в противоборство с болшевишките агенти начело с Г. Димитров и Васил Коларов потопяват България в кръв и страдания. Защитавал е батачани, защитавал е малоконарци, защитавал е истината, справедливостта и демокрацията!!!

В началото на 30-те години Ковачев е посетен в адвокатската си кантора от група свои съмишленици – толстоисти, заселени в пловдивския квартал „Прослав“, които основали селскостопански кооператив, но им липсвали средства за закупуване на сечива и посадъчен материал. Толстоистите запознали Ковачев с проблемите си и поискали съвет за решаването им. Замислил се известният юрист и помолил своите съмишленици да го посетят на следващия ден, за да има време да проучи поставения въпрос и да даде необходимия съвет. Когато на следващия ден толстоистите отново се озовали в кантората на Ковачев, той им предал плик, съдържащ необходимата им сума, която изтеглил от банката, като ипотекирал току-що закупената си къща...

През 1938 Ковачев имал Алековата политическа наивност да се кандидатира в изборите за депутат на НС. За да предотвратят избора му, безхаберните властници го интернират за два месеца в Несебър. Космическа е разликата в битовите условия между Несебър, където Ковачев е бил на квартира като есенен курортист, и трите му задържания след 9.IХ.1944 в Държавна сигурност, Куциян, Белене.

Изкушавам се да цитирам част от характеристиката, направена от видния български емигрант в Германия Йордан Райчев от с. Крумово, Пловдивско: „... Диоген, търсейки със запален фенер посред бяд ден човеци, би открил Йордан Ковачев, ако той бе негов съвременник. Поет, писател, вегетарианец, въздържател, толстоист, читалищен и кооперативен деец, есперантист, основател на Лигата за защита на човешките права! Често ми е казвал, че ако му се случи някой ден да не вземе участие в тези дейности, не можел да спи спокойно през нощта... Председателствах политическо събрание през 1946 в Пловдив. Кратко време преди това комунистическата пропаганда бе поместила в печата карикатура на Ковачев като лисица от гръцки произход с текст: „Месо не яде, но хора яде.“ Сочейки с пръст присъстващите в залата агенти на ДС, Ковачев рече: „Комунистите ме наричат грък. Смешна работа! Че нали сте интернационалисти? Може и да съм циганин, какво от това?“

Връх на хуманната дейност на Йордан Ковачев като адвокат е ролята му на защитник по процеса на лидера на Обединената опозиция в VI ВНС – Никола Петков, и другарите му през 1947. След процеса и екзекуцията на Петков и всички защитници са арестувани и изпратени в концлагери, в сравнение с които Несебър, Гонда вода, Свети Врач и Еникьой изглеждат като пансионатни летовища... Йордан Ковачев е арестуван на 1.ХI.1947 и след жестока „разработка“ в ДС – Пловдив е изпратен в ТВО – концлагера „Куциян“, откъдето е освободен след 6 месеца на 1.V.1948 със силно разклатено здраве!

През есента на 1950 от затвори и концлагери се транспортират към София при условия на строга секретност осъдени и задържани след 9.IХ.1944 изтъкнати противници на тоталитарната власт, които потъват зад дебелите зидове на Софийския централен затвор, превърнат в най-големия следствен арест на ДС – VII отдел, чийто шеф е небезизвестният полк. Никола Дворянов.Под затворническата болница е изградена приемна филтър по проект на московски „специалисти“, чийто зловещ вид вледенява кръвта на човек, който е имал нещастието да попадне тук. От „филтъра“, състоящ се от двадесетина тесни килии, от чиито стени просмукващата се влага нанася непоправими поражения на здравословното състояние на арестантите, е изграден дъсчен тунел, водещ до втория етаж на централния корпус на затвора.Операцията за концентрация на бивши изтъкнати български политически дейци в Софийския следствен арест на ДС приключва в края на април 1951 с т. нар Великденска акция. Навръх Великден – 29 април – във „филтъра“ бе злодейски убит основоположникът на модерното българско образование – изтъкнатият български политик и държавник, 79-годишният Никола Мушанов. Бащата на покойния Стефан Савов тук ще получи втория си инфаркт, за да загине по-късно в концлагера в Белене. По това време през „филтъра“ ще преминат Атанас Буров, Константин Муравиев, Стойчо Мошанов, Димитър Гичев, Вергил Димов, Коста Лулчев, Атанас Москов, Светла Даскалова, Петър Дертлиев, проф. Асен Христофоров и... не е възможно да бъдат изброени всички!

Не е подминат и Йордан Ковачев, който е докаран тук в началото на май 1951.На 3 май следобед завърналият се от изтощителен разпит 62-годишен старозагорски адвокат Иван Копринков – бивш гл. секретар на Министерството на търговията, изтъкнат кооперативен деятел, бивш депутат в VI ВНС, зет на македонските герои Миле и Орце Попйорданови, ще запита „съквартиранта“ си в килия № 77 – седемнайсетгодишен младеж Тодор от Пловдив: „Слушай, моето момче, познаваш ли пловдивския адвокат Йордан Ковачев, който беше защитник в процеса срещу Н. Петков? Днес ме разпитваха по някои въпроси, свързани с дейността на Ковачев в парламента и отношенията помежду ни. Мисля, че Ковачев също е задържан тук, съдейки по поведението на следователя.“ „Познавам Йордан Ковачев – отговори пловдивчанчето, – живеех в Пловдив наблизо, около Понеделник пазара. Някои го наричат зад гърба му Махатма Ганди не само заради физическата им прилика със световноизвестния индийски борец за национално освобождение, което всъщност го ласкаеше.“

Един ден в ареста земеделският лидер Дим. Гичев ще каже по адрес на Ковачев: „Ако Йордан живееше в държава наполовина голяма колкото Индия, щеше да бъде четири пъти по-популярен от Ганди, защото индиецът бе мистик и агностик, а Ковачев е сангвиник.“ Думите се врязаха в паметта на момчето, но значението им ще осмисли много по-късно... В средата на юни 1951 Ковачев е откаран в концлагера в Белене, откъдето е освободен на 28.IV.1952.

Рано сутринта на 17 юли 1957 Ковачев е задържан и изпратен отново в концлагера Белене където се среща с поета Йосиф Петров, който му посвещава стихотворението „Тракийският орел“. Двамата творци не подозират, че причината за концлагерните им беди е вплитането на техните имена от „услужливи“ казионни драскачи в списъка на виртуални автори на инкриминираното стихотворение „Зов за свобода“, в което се порицава съветската инвазия в Унгария през 1956 и което е в защита на „народа на Кошут и Петьофи“ (цитат от стихотворението). Стихотворението е разпространено между творческата интелигенция в София под псевдоним Румен Друмев, но автор е пловдивският детски писател и поет Йордан Русков.

На 20.I.1959 Русков ще бъде арестуван (Ковачев от месец е на свобода) и на 13.V. осъден на 7 (седем!) години лишаване от свобода. След 10.ХI.1989 Русков ще бъде награден с орден „Стара планина“ – I степен.По повод арестуването на Ковачев на 4.IХ.1957 Христо Радевски – председател на СБП, изпраща до вътрешния министър Г. Цанков писмо, в което завършва така: „... Още повече че в мен има съмнение за престараване на нашите органи на ДС.“Месец и половина по-късно десетина културни дейци също пишат писмо в защита на Ковачев, в което четем: „Настоятелно молим от чисто човешки подбуди да бъде по-скоро освободен известният писател и поет Йордан Ковачев предвид преклонната му възраст и болезненото състояние, в което се намира, защото през зимата то може да бъде фатално за живота му!“

Едва през юни 1958 вестта за концлагерната съдба на Ковачев пробива „желязната завеса“ на „Империята на злото“ (както ще я нарече близо четвърт век по-късно американският президент Роналд Рейгън). По искане на Интернационала на борците против войната членът на британския парламент Фенър Брокуей отправя писмо до Президиума на НС. Посланието е подписано от 15 британски парламентаристи и гласи: „Ние смело заявяваме, че освобождаването на Ковачев ще издигне името на България в много страни, където делата му са известни...“

Два месеца по-късно на симпозиум в Русия, посветен на 130-ата годишнина от рождението на Л. Н. Толстой, западен участник разиграва сцена, с която по оригинален начин оказва подкрепа на страдащия в концлагера Ковачев. След като приключва изказването си, посветено на юбиляря, гостът, който много добре знае къде се намира Ковачев, се обръща към присъстващите в залата с думите: „На Запад съществува мнението, че най-добрият познавач на творчеството на Толстой и толстоизма извън границите на Русия е българинът Йордан Ковачев. Предполагам, че той се намира в залата, и аз бих бил щастлив да се запозная с него.“ В резултат на горното изказване и последвалите го немалко бюрократични процедури, а може би и разкриването на Йордан Русков, чийто арест бил предстоящ, на 19.ХII.1958 Ковачев за трети и последен път ще напусне концлагера, но с невъзвратимо увредено здраве.

Връх на признанието на енциклопедичната личностна значимост на Йордан Ковачев в областта на литературата е отправената покана за участието му в Ясна поляна по повод честването на 132-ата годишнина от рождението на Толстой, където българинът произнася на руски език приветственото слово при откриване на тържеството. Както сам Ковачев ще отбележи по-късно на снимка, запечатала момента на тържественото откриване: „За спомен от най-радостната проява на служба и възторг в живота ми!“

Отивайки си от този грешен свят, Йордан Ковачев остави за поколенията три стихосбирки, два сборника с разкази, две пиеси, както и много преводи от руски и френски език!

Ще приключим с последния куплет на стихотворението „Тракийският орел“, което известният български поет и общественик Йосиф Петров е сътворил и запечатал в паметта си по време на престоя на двамата творци в концлагера Белене:
„Злодеи вероломни

покри вековен срам.

А Пловдив теб ще помни

премъдър и голям!“#

 

 

"Демокрация", Тодор Тодоров, 54/05.03.2002

 

Още информация: