Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

арх. Йосиф Шнитер (1852 – 1914)

арх. Йосиф Шнитер (1852 – 1914)

1.1.2012 г. 0:00:00

Една от най-великите личности, с които Пловдив се гордее е арх. Йосиф Шнитер (роден 1852 г, в Нови Биджов, Чехия – починал 1914 г, в Пловдив), по народност чех, именит архитект, инженер и геодезист – най-големият и самоотвержен строител, който град Пловдив някога е имал. Завършил Строителния Факултет на Политехническия Институт във Виена, той се включва като доброволец в Руско-Турската война. Още преди подписването на Сан-Стефанския мирен договор, Йосиф Шнитер е пратен от командването в Пловдив.

След Освобождението и след изтеглянето на руските войски от Източна Румелия, първоначално той започва частна практика, но по-късно същата година (1878) е назначен за главен инженер и началник на техническата служба на община Пловдив – длъжност която той не изоставя до смъртта си през 1914 г.

Сред най-известните сгради, проектирани или построени от него до 1885 г. са:
- Главното девическо училище (1879-81) – на снимката по-долу, по-късно сградата е адаптирана за картинна галерия; намира в Стария град, на ул. Съборна 14,  в богато озеленен двор, навътре от  улицата; строена е в стил неоренесанс;

\\\\

- Камбанарията „В памят Освободителям” към катедралния храм „Света Богородица (1880-81);
- Църквата „Св. Георги Победоносец” (1881-83);
- Църквата „Св. Св. Кирил и Методий” (1882-84);
- Десетки частни къщи, сред които къщата на Йоаким Груев.

Подпомага Съединението (6 септември 1885) и участва в Сръбско-българската война (1885) отново като доброволец.

След завръщането си в Пловдив, той проектира десетки нови сгради в Пловдив, между които:
- къщата на Драган Манчов (1887);
- къщата на братя Свещарови (1888);
- къщата на Иван Герджиков (1890);
- къщата на Иван Андонов (1891);
- търговската къща „Орозди Бак” на Главната улица (1896-97), която не само проектира, но и ръководи строителството й – там за първи път прилага стоманобетон;
- по негов проект се изгражда хотел „Метропол”;
- къщата на Константин Найденович (1905-06);
- сградата на техническия отдел на Пловдивската община, на която е проектант и ръководител на строителството;
- камбанарията на църквата „Св. Петка”, на която е проектант и ръководител на строителството.

Всички сгради проектирани от него и строени под негово ръководство впечатляват дори и днес с класическата си монументална красота. Но все пак, най-голямото творческо постижение на арх. Йосиф Шнитер си остава Генералния регулаторен план на Пловдив, който се явява и първият съвременен градоустройствен план на Пловдив, изработен в периода 1888-91 и утвърден с княжески указ през 1896 г., с който се решават комуникационни и инфраструктурни проблеми, създава се стройна зелена система на града и се съхранява архитектурното наследство, толкова важно за град като Пловдив.

Йосиф Шнитер приема българско поданство през 1906 г., и след 36 години активна творческа дейност посветена на тъй обичания от него Пловдив, той умира като един от най-достойните му граждани – на 26 април 1914 г., на 62-годишна възраст.

(информацията е почерпена от книгата на Георги Райчевски „Пловдивска Енциклопедия”, азбучен наръчник за важните лица и исторически събития в Пловдив)

През годините на всеотдайна работа, главният инженер на Пловдив води нескончаема битка с безсъвестни и алчни строителни предприемачи, с подкупни чиновници, които за да се отърват от него неколкократно искат оставката му, обвинявайки го в заядливост и свръхамбициозност. Някои от обвиненията са живи и до наши дни, както е неизчерпаема и бездънната страст, родена от интересите... Отговор на всички тези страсти, обаче, дава земетресението през 1928 г, когато ѕ от сградите в Пловдив са разрушени. Сред тях няма нито една от сградите на Йосиф Шнитер, дори и пукнатини нямало по тях!

През 1914 г. инженерът тръгнал да спасява пловдивчани, които останали без вода. Газенето в ледената Храбринска река, докато траел ремонта на водопровода, уви се оказало фатално за здравето и живота му....

(информацията ни бе предоставена от художника Тодор Радунов, Пловдив)

 

Цанко Лавренов (1896-1978)
Öàíêî Ëàâðåíîâ å ðîäåí íà 24.11.1896 ã. â Ïë&ic...
Руслан Райчев, диригент (05.05.1919-08.01.2006)
Син на световноизвестния през 30-те години български тенор Петър Райчев, първоначално той пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано, където е роден на 5 май 1919 г. После с...
Иван Ст. Гешов (Пловдив, 20.02.1849 - 11.03.1924)
Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, мини...
Кирил Найденов (1945 - 2004)
Кирил Найденов е роден на 23.05.1945 г. в с.Славяни.
Димитър Матевски (Чирпан, 1835 - 1882)
Димитър Недялков Матевски - близък другар на В. Левски, виден деец на българската национална революция и на борбата за обединение на отечество­то след Берлинския kонгрес от 1878 г.  Р...
Христо Стоичков (род. 1966)
Христо Стоичков е най-успешния български футболист за всички времена. Професионалната си кариера започва с ЦСКА (София), а по-късно е закупен от европейския гранд Барселона. Стоичков извоюва слават...
Стефка Костадинова (род. 25.03.1965 г.)
Стефка Костадинова е българска спортистка и състезателка по лека атлетика. Тя е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив, а кариерата й отначал...
Константин Стоилов (1853 - 1901)
Още като студент в Германия става член на масонска ложа. \r\nНачалото на политическата и държавническата дейност на Константин Стоилов съвпада с младостта на новоосвободената му родина. През...
Гаврил Кръстевич (1817 - 1898)
Гаврил Кръстевич (Гандю Кръстев Баев) е роден през 1817 г. в Котел. Обществен и държавен деец, книжовник; почетен член (1871) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Завършва право в Париж. З...