На 2 май източноправославната църква чества Борисовден - на този ден всички с имена Борис, Боряна, Борислав, Борислава празнуват своите именни дни. Църковният празник исторически се свързва с деня на смъртта на Св княз Борис I-Михаил - български владетел от XI век, забележителен държавник и покръстител на българския народ, канонизиран за светец от православната църква.
По време на 37-годишното си царуване (852-889), княз Борис I извършил значителни промени в политическия и духовния живот на страната, с трайни културно-исторически последствия. Силната България все още била езическа държава, и християнска Европа гледала с недоверие на религията и нравите на българските ханове и техния народ. В 864 г. хан Борис се покръстил (приемайки името Борис I – Михаил и европейската титла княз) и въвел християнството като официална религия в българската държава.
Построил много храмове и манастири и радеел за изграждането на независима от Византия българска църква. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал радушно в столицата Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата. В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска.
На два пъти князът временно напускал обителта - веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир Расате, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари. Починал на 2 май 907 г. Наследник на далновидната му политика е сина му, цар Симеон Велики (893-927).