Новини

Новини

 Последният цар на планините на България

Последният цар на планините на България

4.3.2009 г. 10:11:52
127 години от рождението на Тодор Александров

През 1926 г. във видинската митрополитска църква – “Св. Димитър”, редом с образите на светците и ангелите, блясват под ръцете на иконописците ликовете на Васил Левски, на Христо Ботев и на Тодор Александров.Така в каноните на Православието зографите за първи път включват големите поборници за свободата и независимостта на България. От смъртта на Левски и на Ботев е изминал половин век. От смъртта на Тодор Александров – Старийо, по-малко от две години... Когато се описва многострадалната съдба на българите в Македония и борбите за тяхното национално освобождение и стремежа им за обединение с България, има едно име без което всеки разказ не би бил пълен. Името на Тодор Александров. Последният цар на планините, както го наричат съвременниците и последователите му. При това независимо от политическите предпочитания и моментната конюнктура, въпреки репресиите, забраните и гоненията.
Защото, ако някога в душните солунски кафенета петима ентусиасти, заложиха основите на революционната организация на българите от Македония и Одринско, която разтърси из основи вековната империя с пожарите на Илинден и Преображение, с взривовете на парахода “Гуадалкивир” и “Отоман банк”, с паметните сражения по гърбовете на Пирин, Кожух, Огражден, Галичица, Мокра и Бигла, то именно селският даскал Тодор Александров от Ново село, Щипско, събра оцелелите от въстания и погроми, от войни и сражения, вдъхна вяра на разколебаните, намери път към душите и сърцата на обезверените и затворените в себе си, за да превърне обикновената селска завера в мащабна тайна организация, изповядваща веруюто за освобождението на Македония.
Именно Тодор Александров превърна селските и окръжните чети в организирана войска. Неуките и безпросветни селяци, методистките пастори, православните попове, помаците от селата в Чеча в организационни работници, съгледвачи, агенти, поборници, готови да се разделят с имот и семейства в името и за честта на Отечеството.
Шестнадесет години след смъртта на Гоце Делчев край Баница през пролетта на 1903 г., след Солунските атентати и кланетата, последвали Илинден и Преображение,след бежанските вълни към пределите на Стара България, след войните от 1912-13 и 1915-1918 г., в които по чукарите на Македония оставят костите си не само най-достойните български войници и офицери, поети, учители,интелектуалци, университетски професори и обикновени работници и селяни, но и най-будните синове на българското население в Македония и Одринско, Тодор Александров нагазва в пепелищата на душите.
Погромът на въстанието, поражението в Европейската война, новото робство, гибелта на съратниците и апостолите на революцията, жестоката пропаганда на новите окупатори в Егейска и Вардарска Македония, прави справедливата кауза на борбата на македонските българи невъзможна, трудна, неизпълнима.
Въпреки това само за пет години желязната ръка на Последният цар на планините възстановява ВМРО и го превръща в сила, в държава в държавата, със свои принципи, закони и поданици, които безпрекословно и всеотдайно служат на България и на нейната свобода.
“ВМРО ще бъде тайна организация, за да не може нейната дейност да попречи на каузата на България и да бъде използвана срещу нея.”, четем в Окръжно писмо, изпратено до ръководствата на комитетите на ВМРО от Тодор Александров през есента на 1922 г.
“Всеки поборник и деец на Организацията трябва да бъде чело, водач, име, пример във всичко, което върши, за да увлича след себе си останалите!” – продължават директивите на Старийо.
Двадесет и пет дни преди смъртта си на 31 август 1924 г., Тодор Александров изпраща съболезнователно писмо до генерал Недялков, чийто единствен син загива в Македония. Тодор Александров пише: "Докато българското племе създава храбреци като Вашия син, непрежалимия наш другар – Мишо, Македония няма да остане дълго време под чуждо робство и българската нация я очаква светло бъдеще".
Очевидно идеята за създаването на автономия на Македония със столица Солун, в никакъв случай не задава въпроса за националната принадлежност на македонските българи, а още по-малко на техния водач и лидер.
Не я поставят под съмнение дори и изстрелите на престъпните убийци, стреляли в горещото сърце на Последния цар на българските планини, скрити в засада зад скалите край Роженския манастир.
Големият историк Любомир Милетич, приятел и съгражданин на Тодор Александров ще напише: "Тодор Александров загина за Македония и България. Угасна великанът-българин, който бе най-чистото въплащение на българския дух, на народното самосъзнание у македонеца – духовната сила, която никакви земни изкушения и страдания не могат сломи, защото е по-силна и от самата смърт".
Професор Романски твърди: “Той скъпеше независимостта и щастието на България, не само защото бе българин, но и защото чувствуваше, че Македония може да чака от свободния български народ само съчувствие и братска подкрепа. Принципът за автономна Македония не произтичаше за него от интереси противни на българския народ, а от необходимостта щото всички българи, независимо от едни или други държавни граници, да бъдат свободни и благоденствуващи…"
А народа, най-верният и сигурен съдник на делата ни, ще запее:
От Пирина слиза, мамо, от Пирина слиза,
от Пирина слиза Тодор Александров,
Тодор Александров с негова дружина.
На рамене носи, мамо, на рамене носи,
на рамене носи черна пелерина,
а под пелерина пушка - карабина.
У поясо има, мамо, у поясо има
пунгя кенарлия с десет златни пари,
с десет златни пари и дребни грошове.
Със тех ке си купи, мамо,
пушки за дружина,
с пушки да се борат за Македония,
за Македония, за българско име....

Забранявана и отричана, крита и прошепвана, песента и днес слиза по снежните склонове на Пирин.
Всеки ден.
Всяка година.
В януарски студове и в пролетен полъх, в горещите августовски нощи, пазещи спомена за Илинден и в благодатната българска есен.
Нищо, че в родната Македония името Тодор Александров е забранено.
Нищо, че възпитават в омраза към Учителя децата от Щип и Ново село.
Нищо, че във Велес всяка нощ еничарите са готови да чегъртат буквите от името му.
Във видинската митрополитска църква, носеща името на “Свети Димитър”, припламва свещица ...
От стените, редом със светиите ни гледат от упор Левски, Ботев и Тодор...

Информационна Агенция Фокус

СТРАСТНА СЕДМИЦА (СТРАСТНА НЕДЕЛЯ)
Нарича се още Велика неделя - това е седмицата (понеделник-събота) преди ВЕЛИКДЕН, в която всеки ден се извършват определени действия, свързани с големия празник.
ЦВЕТНИЦА / ВРЪБНИЦА
Именници: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Росица (Минчева), Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор
143 години от Априлското въстание
Отбелязваме 143 години от Априлското въстание. Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет.
Днес е Лазаровден
Днес е Лазаровден
20.4.2019 г. 8:00:00
Именници: Лазар, Лазарина.Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота - предпоследната събота преди СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ, денят преди Цветница/Връбница.
Авиомузеят в Крумово отваря врати за празника на авиацията и космонавтиката
Днес честваме Международния ден на авиацията и космонавтиката.
Международен ден на ромите
Днешният ден е празник за ромската общност по цял свят.
Ден на лъжата или Ден на хумора? За деня на хумора и шегата почти сериозно
На първи април си спомняме, какви сме били през останалите 364 дни на годината. (Марк Твен)
Преди 100 години правим скок във времето...
През 1916 година в 24.00 ч на 31 март, България прави "скок в бъдещето" - вместо 1 април настъпва 14 април...
 27 март - Международен ден на театъра
Мисията на театъра е да събира в едно хората, идеите, чувствата и Международният ден на театъра 27 март е една от най-значителните прояви на тази мисия.
Днес е БЛАГОВЕЩЕНИЕ
менници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел, Бонка.Обредна трапеза: риба (печена или варена), шарена пита, лучникПразникът е наричан още Благовец, Б...