Новини

Новини

На този ден преди 780 години цар Иван Асен ІІ разгромява гръцката армия в битката при Клокотница

На този ден преди 780 години цар Иван Асен ІІ разгромява гръцката армия в битката при Клокотница

9.3.2010 г. 0:40:35

На 9 март християнската църква отбелязва Денят на Св. Четиридесет мъченици – четиридесетте войника от арменския град Севастия, изгорени от император Ликиний на клада заради вярата им в Христовото учение.

Именно на този ден през 1230 г. великият цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешния град Хасково)...
Теодор Комнин нарушава мирния договор с България от 1218 г. и нахлува с войските си в нейните предели. Като възможна причина за този поход се посочва подготвяният съюз на българите с Латинската империя, застрашаващ намеренията на Теодор Комнин да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на възкресена Византия. Надявайки се на изненадата и без какъвто и да е повод, Теодор Комнин навлиза по р. Марица в българските територии, “търсейки да завърже сражение с българите”.
Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II (1218-1241 г.) го пресреща недалеч от границите на своята държава. Разкази във византийските извори съобщават, че цар Иван Асен ІІ “се понесъл смело към сражението”. На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел. Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част от войската му, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места. В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за много кратко време получава нови териториални придобивки – Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания (целият Балкански юг “от Одрин до Драч”), и се превръща в най-силната държава на Балканския полуостров. В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници. Действията на българския владетел предизвикват възхищение във всички, защото той “не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи”. Само в една битка и с една победа цар Иван Асен ІІ прекроява картата на Балканите.
За увековечаване на своята победа българският владетел нарежда да се постави мемориален надпис в търновската черква "Св. Четиридесет мъченици". Текстът на този надпис е най-точният документ за битката и за нейните резултати: “В лето 6738-то (1230 г.), индикт ІІІ, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година на царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин та до Драч, гръцка и още арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия Цариград владееха фрънзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар и благодарение на мен прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.”
Станимашкият надпис на цар Иван Асен ІІ съобщава, че след битката при Клокотница по негово нареждане започва изграждане на крепостта при Станимака (днес Асеновград) – Асеновата крепост и в нея е изпратен български гарнизон начело с Алекси Севаст. Първите сведения за тази крепост са от 1081 г. През 1230-1231 г. тя е реконструирана от цар Иван Асен II. Построена е на много стръмен и лесен за отбрана терен. От юг е издигната вътрешна крепостна стена. Има запазена мазилка от ХІІ век. След героична защита е превзета и разрушена от османската армия през 1386 г.
Цар Иван Асен II е голям дипломат и политик, син на цар Асен I. Годината и датата на раждането на Иван Асен ІІ не са известни. Поради гоненията на привържениците на Асеневци, предприети от цар Борил след узурпирането на българския престол (1207 г.), Иван Асен IІ се принуждава да търси спасение заедно със своя по-малък брат Александър извън пределите на България. Установява се най-напред при куманите, а оттам се прехвърля в Галицко-Волинското княжество, където се жени за Анна, от брака с която има две дъщери (известно е името само на едната от тях – Мария). Възползвайки се от острото недоволство от управлението на Борил, през 1218 г. нахлува в България и с помощта на руски дружини заема престола.
Като владетел проявява изключителни качества. Установява силна централна власт и прекратява вътрешните междуособици. Стреми се да поддържа мирни отношения със съседните държави. Иван Асен ІІ установява приятелски връзки с маджарите, като през 1221 г. се оженва за дъщерята на унгарския крал Андрей II - Анна Мария (от брака си с нея има четири деца: Елена, Тамара, Калиман и дете, чийто пол и име не са известни), и в замяна на това получава Белградската и Браничевската област, откъснати от българската държава през царуването на Борил.
Иван Асен IІ сключва договор с епирския деспот Теодор Комнин (който в своя стремеж да прогони латинците от Цариград също се нуждае от мир с българите).
Установява мирни отношения и с латинците и със сърбите. Иван Асен IІ се проявява и като много добър пълководец. През 1230 г. в битката при Клокотница (край днешния град Хасково) нанася пълно поражение на епирския деспот Теодор Комнин. Самият Теодор Комнин, както и цялото му семейство са пленени и отведени в Търново. В резултат на тази победа Иван Асен IІ присъединява част от земите на епирската държава към България и тя достига своето най-голямо разширение. Границите й опират до Черно, Егейско и Адриатическо море.
По-новите изследвания изказват тезата, че Теодор Комнин се провъзгласява за император през 1228 г. (или 1227 г.), като поставят съюза между Епирската държава и България в периода след коронацията. Съюзът е скрепен с династичен брак между Мария – дъщеря на българския цар и деспот Мануил – брат на солунския император.
През 1228 г. умира латинският император Робер дьо Куртене и за император е обявен малолетният му брат Бодуен II. В науката съществува тезата, че латинските барони предлагат на българския цар династичен брак между малолетния Бодуен и дъщеря на Иван Асен II. Именно в контекста на тези българо-латински преговори се търси причината за внезапния поход на Теодор Комнин срещу България. Съществуват и мнения, категорично отхвърлящи тезата за българо-латински съюз, но приемащи, че в действителност през 1228 г. латинските барони предприемат един дипломатически ход с цел неутрализиране на българо-епирския съюз.
Териториалното разширение на българската държава след битката при Клокотница (1230 г.) предизвиква сериозни опасения сред латинците. За да предотврати опасността от евентуално тяхно нахлуване, Иван Асен IІ започва преговори с никейците. През 1232 г. под въздействието на папа Григорий IX маджарите предприемат поход на изток, но са отблъснати от българските войски. Според по-старите изследвания Иван Асен IІ скъсва унията с папата през 1233 г. (установена през 1204 г. от цар Калоян), тъй като римската курия е покровител на латинците. В по-новите изследвания се изказва тезата, че цар Иван Асен ІІ скъсва унията с Рим още през 1231 г., поради което нахлуванията на унгарците в областта на Белград и Браничево през 1232 г. са инспирирани от папа Григорий IX.
След установяването на военен съюз с никейците през 1235 г. предприема съвместен поход против Латинската империя, който завършва без успех. Този военен съюз е скрепен с династичен брак между осемгодишната Елена и единадесетгодишния син на Йоан Ватаци Теодор Ласкарис. Според клаузите на договора никейският император трябва да съдейства за възстановяването на българската патриаршия. През 1235 г. на събора в Лампсак архиепископ Йоаким е ръкоположен за български патриарх под името Йоаким I. Скоро след това, страхувайки се от предстоящ кръстоносен поход,
Иван Асен IІ скъсва своите отношения с никейците и променя враждебната си позиция спрямо латинците. След като походът от 1239 г. почти не засяга пределите на българската държава и поради чумната епидемия в Търново, както и поради смъртта на българската царица и едно от децата на Иван Асен II, той се опитва да подобри отново отношенията си с никейците, но скоро – около празника на св. Йоан (24 юни) 1241 г., умира.
В продължение на по-малко от четвърт век, без да води много войни, Иван Асен II оставя една огромна по своите териториални размери държава. България се превръща в най-значителния фактор на Балканския полуостров.
Макар през по-голямата част от своето царуване Иван Асен IІ да отделя повече внимание на своите отношения със съседните държави, той допринася не малко и за развитието на вътрешнополитическия живот на страната. По негово време настъпва истински стопански и културен разцвет. Нарастват търговските връзки на България със съседните балкански държави. Българските търговци установяват непосредствен контакт и с адриатическата република Рагуза (Дубровник). Оживлението в стопанския живот предизвиква голяма нужда от пари. Това довежда до сечене на български монети - медни, сребърни и златни, извършено за пръв път в историята на българската държава. С редица грамоти предоставя щедри дарения на голям брой български черкви и манастири. В чест на победата и тържественото посрещане, владетелят построява манастира "Св. четиридесет мъченици" в тогавашната столица Търново. Днешният гр. Велико Търново празнува своя празник тъкмо на този ден - 9 март.

Празникът е известен още с имената Свето четирси, Сто четиресе, Младенци. Днес именници са: Младен, Младенka.

На снимката горе: Църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, за която става въпрос в текста по-горе
 
За допълнителна информация - тук

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
10.3.2019 г. 8:00:00
Oбредна трапеза: баница, питка, млин със сирене, яйца, бяла халва с ядки, риба.
България отбелязва "Деня на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството"
България отбелязва днес "Деня на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството", обявен с решение на Министерския съвет на 13 февруари 2003 г. и отбелязан за първи път у нас...
Международният ден на жените се отбелязва днес
Днес в някои страни на света се отбелязва международният ден на жените. Празникът е свързан с първата масова проява на жени работнички в Ню Йорк на 8 март 1857 година.На Втората международ...
Месни Заговезни
Месни Заговезни
3.3.2019 г. 11:00:00
На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости - т.е."заговяват от месо", затова празничната трапеза е само от месни ястия. В...
Днес е 3-ти март...
Днес е 3-ти март...
3.3.2019 г. 8:00:00
В Сан Стефано за граници на възстановената българска държава са определени границите на създадената през 1870 г. със султански ферман Българска екзархия. Договорът е подписан на 3 март 1878 г., к...
Днес е 1 март – честита Баба Марта !
Именници: Марта, Мартин, Евдокия.\r\nЛетник, Баба Марта - празник, с който се отбелязва началото на пролетно-летния сезон. Първомартенската обредност заема важно място в г...
Цитат от „Хамлет“ звучи на 32 езика в Пловдив
„Да бъдеш или да не бъдеш - това е въпросът“ е цитат от една от най-популярните пиеси на Шекспир „Хамлет“. Именно той ще прозвучи на 32 езика в Малката базилика в Пловдив по повод Международния ден на майчиния език, който отбелязваме на 21 февруари.
Тръгват Агра 2019 и още 6 изложби
Световни иновации на „Агра”, „Фудтех“ и „Винария
Започнаха честванията за 146-та годишнина от гибелта Васил Левски
С панихида и поднасяне на цветя в знак на признателност пловдивчани отбелязаха 146-та годишина от гибелта на Васил Левски.
 Вино и любов !
Вино и любов !
14.2.2019 г. 9:00:00
По стар стил 14 февруари (1 февруари) е денят на Трифон Зарезан. Много стопани предпочитат днешния ден за ритуала зарязване на лозето пред 1 февруари. Днес на много места отбелязват и деня на Свети Ва...