Новини

Новини

"Тоталитарната кухня. Кулинарна книга на социализма" - още една книга за кретенизма, по който плачат толкоз българи...

"Тоталитарната кухня. Кулинарна книга на социализма" - още една книга за кретенизма, по който плачат толкоз българи...

11.3.2006 г. 12:00:50

Книгата е на Владимир Каминер (на снимката) - руски писател, който живее в Германия и пише на немски. Той припомня за спартанските продоволствени магазини, в които зиме има само зеле, а лете - ябълки.

Разказва как накрая Хомо советикус се примирил и понякога намирал утеха в класическата си литература, където си припомнял, а по-често се чудел какъв ли е вкусът на описаните от Гогол например "гъби, пирожки, мекици, блини, питки с всякакви плънки: с лучец, с мак, с каймак или с извара".

Една от най-типичните и зловещи черти на тоталитаризма е неговото желание да се пъхне в частното битие на хората. Идеологията има някаква естествена необходимост да пусне пипалата си и в чиниите, и под юргана.

Така например италианските футуристи от миналия век, които идеологически се смятат за предтечи на фашизма, написали свой кулинарен манифест, в който повели борба с пастата. Смятали за несериозно хората на бъдещето да губят време, развивайки и навивайки дългите спагети. Но тези неща са малко по-софистицирани.

Нямането, дефицитът, липсата на качество и на какъвто и да било избор и разнообразие са основните неща, с които се свързва кулинарията на социализма. Но още по-лошото е, че т.нар. "соц" нанесе опустошителни поражения върху кулинарната култура въобще.

Той я изкорени изоснови, защото заличи смисъла й: личното удоволствие трябваше да бъде заместено от абстрактното и следователно несъществуващо удовлетворение от благото на обществото. Проповядваното господство на държавата върху личността, преведено на кулинарен език, означаваше каква да е консумация за сметка на реколта, която трябва да бие всички рекорди (богат урожай).

Ценителите на вкусното бяха вкарани в "заведенията за обществено хранене", където трябваше да се превърнат в хранещо се общество. На свой ред там то стана жертва на един от най-големите недъзи на това време - отбиването на номера.

Студената скара и топлата бира се превърнаха в емблема на социалистическия ресторант. Другата беше миризмата на "на готвено". Но нека се обърнем към кулинарните книги на епохата - те са истински исторически документи.

"Книга о вкусной и здоровой пище", издадена от "Партиздат" през 1952-ра, е практически единствената кулинарна книга в съветските години на СССР. Била много рядка и съседките си завиждали една друга и преписвали рецептите.

В нея е втъкана идеологията за плодородието на страната, а кухнята от частно и изключително домашно пространство се превръща във функция на правителството и на държавата-хранителка.

С уточнения като "овесени ядки, произведени от носителя на орден "Ленин" московски хранителен комбинат "Микоян" авторите декларират, че всяко ястие принадлежи в някаква степен на държавата.

Ето и българската "Книга за домакинята", дебела над 600 страници, издателство на НС на ОФ, София, 1956 г. Култово издание във всякакъв смисъл, направено по тертипа на руската. Уводът е посветен на "Семейството в социалистическото общество", а главата за храненето започва с постулати от Пaвловското учение, от което най-широка известност е добил експериментът с кучето и лампата.

"Апетитът е най-важният дразнител на храносмилателните жлези", гласи първото изречение, което утрепва всякакво зараждане на апетит. Оттук нататък следват подробни обяснения с власинки, ферменти, черва и лимфи, които ще ви спестя.

Разделът с рецептите започва със забележителното предложение сандвичи с масло: Две еднакви филийки се намазват с масло, слагат се една върху друга и се притискат, за да се залепят.

Книгата съдържа съвети и правила, от които, дори прочетени напосоки, спокойно може да се реконструира кулинарното битие на тружениците от 50-те.

Някои от тях са доста съмнителни: "Месо, натрито с лимон и оставено на открито на хладно и проветриво място, се запазва за няколко дни и в най-големите горещини. Лимоненият сок пропъжда мухите и те не кацат върху месото." Вездесъщите за времето правила за икономия, която е майка знаете на какво, предлагат най-различни хватки. Например: "Изостанало от предния ден ястие добива вид на съвършено прясно, като се сложи да възври с малко вода и доматена салца. Ако е необходимо, прибавя се и мазнина."...

От "НетИнфо Бг"

...Тъжно е, че има много хора, които даже не се опитват да разберат смисъла на думите на Дон Кихот: "Свободата, Санчо..."
Може би все пак има нужда от санчовци... Или е въпрос на интелигентност?

5 декември - Сава (Преп. Сава Освещенни и Нектарий Битолски)
Именници: Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка.
4 декември - Варвара (Вмчц-а Варвара; Преп.Йоан Дамаскин)
Именници: Варвара, Барбара.\r\nОбредна трапеза: В преметена стая, до прясно измазаното огнище, на масата се нареждат медна питка...
1 Декември - Международен Ден за Борба Срещу СПИН
Световния Ден за борба срещу СПИН е обявен за първи път като такъв от Световната Здравна Организация и Генералната Асамблея на ООН (с резолюция 43/15) през 1988 година. Оттогава 1 декември се е превър...
Днес е Андреевден
Днес е Андреевден
30.11.2018 г. 8:00:00
Обредна трапеза: варени житни и бобови зърна, прясна питаНаричан с много имена, Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден
Св. Екатерина
Св. Екатерина
24.11.2018 г. 10:00:00
На 24 ноември църквата отбелязва паметта на Великомъченица Екатерина. Екатерина била чудно хубава и изключително религиозна девойка, родом от Александрия. Един ден в ...
Св. княз Александър Невски
Именници: Александър, Александра, Сашо, Сашка, Цанко (името „Александър” е от старогръцки произход и означава „защитник на мъжете").
Въведение на Божията Майка в храма - Ден на християнското семейство
На 21 ноември Българската православна църква отбелязва един от големите Богородични празници - Въведение на Божията Майка в храма, честван и като Ден на християнската младеж и семейство.
Св. апостол и евангелист Матей
Чества се на днешния ден, 16 ноември (29 ноември стар стил).
КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ (преди Коледните пости)
Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки" - тъй се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.
Днес е Св. Мина (Мчц-и Св. Мина, Св. Виктор и Св. Викентий; Преп. Теодор Студит; Мчц-а Стефанида)
Именници: Минчо, Мина, Минка; Виктор, Виктория; Викентий.\r\nНа 11 ноември православната църква отбелязва празника на Свети Мина,