Новини

Новини

Годишнина от смъртта на Иречек през 1918г.

Годишнина от смъртта на Иречек през 1918г.

10.1.2010 г. 5:28:22

Константин Йосеф Иречек - чешки историк, член на Френската академия на науките (1898 г.), почетен член на БАН (1898). Константин Иречек е роден през 1854 г. Завършва история с докторат в Карловия университет в Прага през 1885 г., където специализира история на славяните. Професор е по всеобща история в Карловия университет (1884-1893 г.) и по история на славянските народи и техните съседи във Виенския университет (1893-1918 г.).

Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския народ. През 1882 г. издава своята първа научна работа - "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870”.

Насърчаван и подпомаган от много българи, между които М. Дринов, Иречек написва дисертация на тема "История на българите", излязла на чешки през 1876 г., на немски през 1876 г. и руски език през 1878 г., претърпява също и няколко български издания (1886 г., 1888 г., 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г. Над него Иречек работи до смъртта си.

В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

В периода 1879-1884 г. живее в България. Работи като главен секретар в Министерството на народното просвещение (1879-1881 г.), министър на народното просвещение (1881-1882 г.) и председател на Учебния съвет при министерството; директор на Народната библиотека (1884 г.).

Политическата му ориентация е към консервативното течение. Големи са заслугите му за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина; един от инициаторите за възобновяването на дейността на БКД в София. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

Издава трудовете: "Пътувания по България" (1888 г., на бълг. език – 1899 г.), "Княжество България" (1891 г., на бълг. език – 1899 г.), "История на сърбите" (4 т., 1922-1923 г., посмъртно).

Фокус

Ден на славянската писменост и култура - 24 май
Още от най-древните запазени ръкописи на български книги можем да проследим традицията да се честват дните на двамата свети братя написали българската азбука - Св.Кирил (на 14 февруари) и Св.Методи...
21 май - СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
Празникът Св. Св. Константин и Елена (Костадиновден) е последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Тачи се с ритуали само в...
Европейската нощ на музеите
Очаква се отново десетки музеи и галерии в цялата страна да се включат в с интересни изложби, концерти и разнообразни арт прояви.
Празникът на Светите Братя Кирил и Методий. Годишнина от първото им честване.
По идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира ...
Ден на Европа: празник на европейските общности
9 май - Ден на Европа9 май е един от европейските символи, които са част от образа на Европейския съюз наред със синьото знаме, химна и еврото (единната валута). На 9 май 1950 ...
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6.5.2019 г. 8:00:00
Празникът, наричан в различните краища още и Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън, се чества в деня на християнския светец Георги, който в народни...
 Седмицата след Великден се нарича Томина неделя
Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е. Празникът е свързан с ...
3 май - Световен ден на Свободата на печата
Световният ден на ;Свободата на печата се чества от 1992 г. по инициатива на ЮНЕСКО от 3 май 1991 г., утвърден от Общото събрание на ООН на 21 декември 1993 г.
2 МАЙ - БОРИСОВДЕН (църк.празник посветен на СВ. княз БОРИС-МИХАИЛ)
На 2 май източноправославната църква чества Борисовден - на този ден всички с имена Борис, Боряна, Борислав, Борислава празнуват своите именни дни.
1 май - Ден на труда - официален празник за Република България
1 май за България е Ден на труда и празник на КНСБ.