Новини

Новини

Годишнина от смъртта на Св. Константин - Кирил Философ

Годишнина от смъртта на Св. Константин - Кирил Философ

14.2.2014 г. 7:00:00

На 14 февруари, 868 (869)г. умира Св. Константин - Кирил Философ. От Панонските легенди и Житието на Константин се знае, че Константин показал още от дете голяма склонност към философията и поезията. Затова бил изпратен да се учи в прочутата по онова време Магнаурска школа в Цариград. По време на следването си проявил своите големи дарования, които не останали незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. След завършването на школата останал в нея като преподавател по философия и като отличен познавач получил прозвището Философ.

Благодарение на проявените си способности, макар и твърде млад, бил натоварен с отговорна дипломатическа мисия при сарацините (851) и при хазарите (860), в която участвал и брат му Методий По време на своя престой в Херсон Константин установил за пръв път контакт с руските славяни и изучил техния езиКонстантин През 861 двамата братя се завърнали в Цариград, но не останали за дълго в него. Една година по-късно по молба на княз Ростислав (846-870) двамата братя били изпратени във Великоморавия.

За да се противопостави на силно проникналото немско политическо, културно и църковно влияние, княз Ростислав поискал от византийския император подготвени учители по славянски език, които да проповядват между населението християнското учение на разбираем за него езиКонстантин Константин съставил нова азбука, предназначена специално за славяните, т. нар."глаголица". Тя била изготвена въз основа на гръцката и латинската азбука, като била съобразена с особеностите на славянския езиКонстантин След това двамата братя пристъпили към превеждане на славянски език на най-необходимите за мисията им богослужебни книги.

През 863 те се отправили за Великоморавия и се отдали на многостранна дейност. В продължение на три и половина години ограмотили голям брой ученици и с тяхна помощ превели значително количество богослужебни книги. Тази дейност обаче срещнала силна съпротива от страна на немското духовенство, което било привърженик на догматичната триезична теория, според която богослужението можело да се извършва само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Поради това те отричали правото на Константин и Методий да проповядват на славянски език и обявили тяхното дело за "еретическо". Под този претекст те възпрепятствали с всички средства дейността на двамата братя, наклеветили ги и пред римския папа. Константин и Методий решили да заминат за Рим и пред самия папа да уредят възникналите спорове с немското католическо духовенство във Великоморавия.

На път за Рим те минали през Панония (друго западно славянско княжество), където били посрещнати радушно от нейния владетел княз Коцел (отхвърлил също зависимостта си от немското католическо духовенство). Продължавайки пътя си, Константин и Методий взели участие в местния духовен събор във Венеция (867), участниците в който били също така яростни привърженици на триезичната теория. Константин влязъл в спор с тях и като изтъкнал редица научни и исторически доводи, блестящо защитил правото на славяните да имат писменост на своя езиk.

Към края на с. г. двамата братя пристигнали в Рим, където се явили при новия папа Адриан II и пред него изложили някои свои искания: да бъде разрешено богослужението сред западните славянски народи на славянски език; някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; единият от двамата братя да бъде въздигнат за епископ и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. На свой ред те заявили своята готовност да признаят върховенството на самия папа. Воден от желанието да задържи под свое влияние западните славянски народи и да не допусне като при българите да бъде изместен от Византия, папа Адриан II удовлетворил всички техни искания. Той признал официално славянските книги и правото на двамата братя да проповядват християнското учение на славянски език, като поставил само едно условие - в черквите Евангелието и Апостолът да се четат най-напред на латински езиk.

Независимо от това условие победата на двамата братя била огромна. С удовлетворяването на техните искания бил нанесен силен удар на немското католическо духовенство.

Скоро след това Константин се разболял и през 869 починал в Рим. Преди смъртта си отправил молба към своя брат да продължи започнатото дело.

Европейската нощ на музеите
Очаква се отново десетки музеи и галерии в цялата страна да се включат в с интересни изложби, концерти и разнообразни арт прояви.
Празникът на Светите Братя Кирил и Методий. Годишнина от първото им честване.
По идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира ...
Ден на Европа: празник на европейските общности
9 май - Ден на Европа9 май е един от европейските символи, които са част от образа на Европейския съюз наред със синьото знаме, химна и еврото (единната валута). На 9 май 1950 ...
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6.5.2019 г. 8:00:00
Празникът, наричан в различните краища още и Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън, се чества в деня на християнския светец Георги, който в народни...
 Седмицата след Великден се нарича Томина неделя
Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е. Празникът е свързан с ...
3 май - Световен ден на Свободата на печата
Световният ден на ;Свободата на печата се чества от 1992 г. по инициатива на ЮНЕСКО от 3 май 1991 г., утвърден от Общото събрание на ООН на 21 декември 1993 г.
2 МАЙ - БОРИСОВДЕН (църк.празник посветен на СВ. княз БОРИС-МИХАИЛ)
На 2 май източноправославната църква чества Борисовден - на този ден всички с имена Борис, Боряна, Борислав, Борислава празнуват своите именни дни.
1 май - Ден на труда - официален празник за Република България
1 май за България е Ден на труда и празник на КНСБ.
ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН
28.4.2019 г. 8:00:00
Имен ден: Величка, Величко, Велина, Вили, Велиана, Велика.
Велика събота
Велика събота
27.4.2019 г. 8:00:00
В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба.