Новини

Новини

25 декември - Коледа (Рождество Христово)

25 декември - Коледа (Рождество Христово)

25.12.2018 г. 9:00:00

Именници: Христо, Христина, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Божин.

Обредна трапеза: пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.

Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие.

Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.


Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:

''Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!''

След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):

''От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!''

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.

От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.

През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, пренесен от Западна Европа - сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета - Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни - 5 предпразненства (20-24 декември) и 2 празнични дни (25-26 декември).

КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ (преди Коледните пости)
Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки" - тъй се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.
Днес е Св. Мина (Мчц-и Св. Мина, Св. Виктор и Св. Викентий; Преп. Теодор Студит; Мчц-а Стефанида)
Именници: Минчо, Мина, Минка; Виктор, Виктория; Викентий.\r\nНа 11 ноември православната църква отбелязва празника на Свети Мина,
8 ноември - Архангеловден (Събор на Св. Арх.Михаил)
Именници: Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил, Милен, Милена\r\nОб...
ГОЛЯМА (АРХАНГЕЛСКА) ЗАДУШНИЦА - първата събота преди Архангеловден
Голямата, или още както още я наричат Архангелската Задушница, е първата събота преди Архангеловден. .
Днес e Денят на народните будители
Денят на народните будители се отбелязва като един от големите български празници, с който се припомня за делото на всички онези българи, допринесли за Освобождението ни
Днес е Мишкин ден
Днес е Мишкин ден
27.10.2019 г. 10:00:00
Не пипайте остри предмети Жените да не докосват ножове, игли, куки и сечива
Днес е ДИМИТРОВДЕН (Вмчк.Димитрий Солунски – Мироточец)
Именници: Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра.Обредна трапеза: пита с ябълки, яхния от петел, курбан от овче месо.Празникът, наричан още Митровден,  в на...
19 октомври е празник на Св. Йоан Рилски и на Рилския манастир
19 октомври е празник на Св. Йоан Рилски - една от най-изявените личности и най-почитаният български светец. На този ден православната църква чества откриването на мощи...
18 октомври – Св. Лука и празник на иконографите и художниците
Св. Лука, написал Евангелието за живота и спасението на Учителя, в което описва живота и делата на Христос, бил известен също и като великолепен лечител и талантлив художник. Роден е ...
Днес е ПЕТКОВДЕН (Преп. Параскева - Петка Търновска)
Именници: Петко, Петкана, Параксева, Пенчо, Пеньо, Пенка.Петковден, наричан още Петки - народен празник, свързан с някои предхристиянски елементи. В планинските райони на Петки се извършват о...