Новини

Новини

25 декември - Коледа (Рождество Христово)

25 декември - Коледа (Рождество Христово)

25.12.2018 г. 9:00:00

Именници: Христо, Христина, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Божин.

Обредна трапеза: пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.

Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие.

Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.


Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:

''Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!''

След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):

''От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!''

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.

От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.

През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, пренесен от Западна Европа - сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета - Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни - 5 предпразненства (20-24 декември) и 2 празнични дни (25-26 декември).

Днес е ПЕТРОВДЕН
Днес е ПЕТРОВДЕН
29.6.2019 г. 8:00:00
Именници: Петър, Пенка, Петрана, Петя,  Пейо, Камен; още Румен, Асен, Ася, Апостол, Крум, Чавдар, а също и Павел, Павлин, Павлина, Пoлина (въпреки, че те празнуват по-скоро на следващия ден, 3...
Иван Вазов (27 юни 1850 г. – 22 септември 1921 г.)
Изявен поет, писател, драматург, Иван Вазов е един от най-влиятелните творци на България и  първият признат класик на новата българска литература. Роден е на 27 юни 1850 г. в Сопот в патриархално...
Световен ден за борба с наркотиците
Лечение вместо наказание на наркозависимите – за такава законодателна промяна настояват от пловдивското Сдружение "Майки срещу дрогата". По повод днешния световен ден за борба с наркот...
Днес е ЕНЬОВДЕН
Днес е ЕНЬОВДЕН
24.6.2019 г. 9:00:00
Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка - в народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”....
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
17.6.2019 г. 11:00:00
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони дните от СПАСОВДЕН до Петдесетница.Според нар. вярвания през Русалската неделя ...
Годишнина от рождението на Обрейко Обрейков, създателят на Пловдивския панаир
Роден в Пловдив на 17.06.1891 г., той е потомък на стар възрожденски род. Завършва с отличие право в Монпелие през 1912 г., и финанси и търговия в Париж през 1919 г. Доктор е на финансовите науки. П...
Петдесетница/Св.Троица
Петдесетница се чества 50 дни след Великден. Празникът е наричан още „Ден на Светата Троица”. На следващия ден е празникът „Свети Дух”.Именници: Трайко, Траян, Трая...
 15 юни - ВИДОВДЕН
15 юни - ВИДОВДЕН
15.6.2019 г. 9:00:00
 В народните представи се тачи в чест на Вида, сестрата на градушкарите Въртоломей и Елисей. За предпазване от градушка на Видовден се спазва строго забраната да се работи.В отдел...
14 юни – ЕЛИСЕЙ
14 юни – ЕЛИСЕЙ
14.6.2019 г. 9:00:00
Лисо, Лисей - празник, почитан като един от градушкарите, наред с Герман и Вартоломей. В Ломско се празнува за предпазване от болестта “лисо” (оплешивяване, косопад). Плешивите хора съб...
ВАРТОЛОМЕЙ
ВАРТОЛОМЕЙ
11.6.2019 г. 11:00:00
Празникът е наричан още Въртоломей, Върти-удри, Върти-ломи  - празник, честван в деня на апостолите Св. Вартоломей и Св. Варнава. Според нар. представи св. Вартоломей е господар на небе...