Новини

Новини

"Българин съм... Не се отказвам от своята народност!'' - 180 години от рождението на Григор Пърличев

"Българин съм... Не се отказвам от своята народност!'' - 180 години от рождението на Григор Пърличев

18.1.2010 г. 10:29:40

Григор Ставрев Пърличев е роден на (18 януари 1830 или 1831 г. в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без баща, детството му е нерадостно и тежко. Учи в Охрид — в килийно училище, по-късно при Димитър Миладинов. Една година е учител в Тирана. През 1850–1851 следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения.

Учител е в с. Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се прехвърля във Филологическия факултет.

През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Арматолос“ (Сердарят, Войводата). Комисията и литературната общественост наричат Григор Пърличев „втори Омир“. Предлагат му стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин, но той отказва. През 1862 г. отново участвува в поетичен конкурс в Атина с поемата „Скендербей“, написана на гръцки (преведена на български език в проза 1967 г. и 1970 г. в стихове).

Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство, за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за "побългаряване" на града и околните селища. Първото му слово на български език е "Чувай ся себе си". Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано вьв в. "Время" (6-17 август 1866 г.).

През 1868 г. се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Милетий през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Св. Климент“. Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и Солунската българска мъжка гимназия.

С първите си поетически опити — „Сердарят“ и „Скендербей“ Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“ (около 1870).

Григор Пърличев е автор на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др., на дописки във вестниците „Время“, „Македония“ (1866–1872), „Право“ (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува обява, че е подготвил за печат книжка под заглавие „Възпитание или 12 нравствени песни“. През 1884 г. пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на „Илиада“ да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и да е остро критикуван.

За себе си е писал следното: „Обичам народността си повече от живота си... Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата... Българин съм... Не се отказвам от своята народност!''

От Уикипедия

Европейската нощ на музеите
Очаква се отново десетки музеи и галерии в цялата страна да се включат в с интересни изложби, концерти и разнообразни арт прояви.
Празникът на Светите Братя Кирил и Методий. Годишнина от първото им честване.
По идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира ...
Ден на Европа: празник на европейските общности
9 май - Ден на Европа9 май е един от европейските символи, които са част от образа на Европейския съюз наред със синьото знаме, химна и еврото (единната валута). На 9 май 1950 ...
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6.5.2019 г. 8:00:00
Празникът, наричан в различните краища още и Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън, се чества в деня на християнския светец Георги, който в народни...
 Седмицата след Великден се нарича Томина неделя
Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е. Празникът е свързан с ...
3 май - Световен ден на Свободата на печата
Световният ден на ;Свободата на печата се чества от 1992 г. по инициатива на ЮНЕСКО от 3 май 1991 г., утвърден от Общото събрание на ООН на 21 декември 1993 г.
2 МАЙ - БОРИСОВДЕН (църк.празник посветен на СВ. княз БОРИС-МИХАИЛ)
На 2 май източноправославната църква чества Борисовден - на този ден всички с имена Борис, Боряна, Борислав, Борислава празнуват своите именни дни.
1 май - Ден на труда - официален празник за Република България
1 май за България е Ден на труда и празник на КНСБ.
ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН
28.4.2019 г. 8:00:00
Имен ден: Величка, Величко, Велина, Вили, Велиана, Велика.
Велика събота
Велика събота
27.4.2019 г. 8:00:00
В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба.