Новини

Новини

Месни Заговезни

Месни Заговезни

23.2.2014 г. 09:00:00 ч.
На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости - т.е."заговяват от месо", затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки" се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора.  До Великден следват седмиците на най-дългия религиозен пост за православните християни - период на хранителни и духовни пости.

Векове наред българите, чрез обичайно-нравствени норми на постите, са утвърдили необходимия хранителен режим през годината. А строгото спазване на постите те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „Заговяване" и „Отговяване". „Заговяването" е поредица от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничения чрез постене, а „Отговяването" - връщане отново в света на хаоса и съблазните.

Постът в народната митология води началото си от вярването за ритмичната смяна на хаоса с порядъка. В повечето древни култури постенето се практикува като форма на доброволно ограничаване, покаяние от зли помисли и дела или мобилизиране на духа и тялото За преодоляване на бъдещи трудности. Временното въздържане от определен вид храни и дейности през определени периоди от време е способ за очистване на човека и достигане на духовно и физическо съвършенство. Зад всички представи и вярвания прозира рационалното предназначение на постенето като начин за периодично освобождаване на човешкия организъм от вредни, токсични натрупвания.

Най-дълги са Великите пости (т.е. Великденските пости) — седем седмици, и свършват с Великден; след тях са Коледните пости — 40 дни. Двуседмични са постите преди празниците на някои светци - например Св. Богородица и Св. Петър.  
Младото вино тръгва на дефиле в Стария град
26 винарски изби ще представят новата си реколта в 10 къщи и 2 ресторанта в Стария град в рамките на шестото издание на фестивала „Дефиле на младото вино”.
Св. Екатерина
Св. Екатерина
24.11.2014 г. 10:00:00 ч.
На 24 ноември църквата отбелязва паметта на Великомъченица Екатерина. Екатерина била чудно хубава и изключително религиозна девойка, родом от Александрия. Един ден в ...
Св. княз Александър Невски
Именници: Александър, Александра, Сашо, Сашка, Цанко (името „Александър” е от старогръцки произход и означава „защитник на мъжете").
Въведение на Божията Майка в храма - Ден на християнското семейство
На 21 ноември Българската православна църква отбелязва един от големите Богородични празници - Въведение на Божията Майка в храма, честван и като Ден на християнската младеж и семейство.
Св. апостол и евангелист Матей
Чества се на днешния ден, 16 ноември (29 ноември стар стил).
КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ (преди Коледните пости)
Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки" - тъй се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.
Днес е Св. Мина (Мчц-и Св. Мина, Св. Виктор и Св. Викентий; Преп. Теодор Студит; Мчц-а Стефанида)
Именници: Минчо, Мина, Минка; Виктор, Виктория; Викентий.\r\nНа 11 ноември православната църква отбелязва празника на Свети Мина,
8 ноември - Архангеловден (Събор на Св. Арх.Михаил)
Именници: Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил, Милен, Милена\r\nОб...
ГОЛЯМА (АРХАНГЕЛСКА) ЗАДУШНИЦА - първата събота преди Архангеловден
Голямата, или още както още я наричат Архангелската Задушница, е първата събота преди Архангеловден. .
Днес e Денят на народните будители
Денят на народните будители се отбелязва като един от големите български празници, с който се припомня за делото на всички онези българи, допринесли за Освобождението ни