Новини

Новини

Днес е ВАСИЛЬОВДЕН

Днес е ВАСИЛЬОВДЕН

1.1.2019 г. 9:30:00

Именници: Васил, Василka, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Веска, Вълко.

Обредна трапеза: блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с елха, мед, жито, орехи, ошав.

Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру - зимен празник, познат в цяла България. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер.

След прикадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”.

Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.  Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода.

Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. *

На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесарията Кападокия (в днешна Мала Азия), той воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на изт. територии на Рим. империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цялата кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му, църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

 

"" СУРВАКАНЕ
          
Най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом.

В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

''Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.''

Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни.

При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета.

Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.

 

Днес е ПАВЛЬОВДЕН
Днес е ПАВЛЬОВДЕН
30.6.2019 г. 8:00:00
Именници: Павел, Павлина, Пoлина, Поля. Павльовден, Павловден, Павлувден - народен празник, отбелязван главно в Източна България за предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка. Св...
Днес е ПЕТРОВДЕН
Днес е ПЕТРОВДЕН
29.6.2019 г. 8:00:00
Именници: Петър, Пенка, Петрана, Петя,  Пейо, Камен; още Румен, Асен, Ася, Апостол, Крум, Чавдар, а също и Павел, Павлин, Павлина, Пoлина (въпреки, че те празнуват по-скоро на следващия ден, 3...
Иван Вазов (27 юни 1850 г. – 22 септември 1921 г.)
Изявен поет, писател, драматург, Иван Вазов е един от най-влиятелните творци на България и  първият признат класик на новата българска литература. Роден е на 27 юни 1850 г. в Сопот в патриархално...
Световен ден за борба с наркотиците
Лечение вместо наказание на наркозависимите – за такава законодателна промяна настояват от пловдивското Сдружение "Майки срещу дрогата". По повод днешния световен ден за борба с наркот...
Днес е ЕНЬОВДЕН
Днес е ЕНЬОВДЕН
24.6.2019 г. 9:00:00
Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка - в народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”....
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
17.6.2019 г. 11:00:00
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони дните от СПАСОВДЕН до Петдесетница.Според нар. вярвания през Русалската неделя ...
Годишнина от рождението на Обрейко Обрейков, създателят на Пловдивския панаир
Роден в Пловдив на 17.06.1891 г., той е потомък на стар възрожденски род. Завършва с отличие право в Монпелие през 1912 г., и финанси и търговия в Париж през 1919 г. Доктор е на финансовите науки. П...
Петдесетница/Св.Троица
Петдесетница се чества 50 дни след Великден. Празникът е наричан още „Ден на Светата Троица”. На следващия ден е празникът „Свети Дух”.Именници: Трайко, Траян, Трая...
 15 юни - ВИДОВДЕН
15 юни - ВИДОВДЕН
15.6.2019 г. 9:00:00
 В народните представи се тачи в чест на Вида, сестрата на градушкарите Въртоломей и Елисей. За предпазване от градушка на Видовден се спазва строго забраната да се работи.В отдел...
14 юни – ЕЛИСЕЙ
14 юни – ЕЛИСЕЙ
14.6.2019 г. 9:00:00
Лисо, Лисей - празник, почитан като един от градушкарите, наред с Герман и Вартоломей. В Ломско се празнува за предпазване от болестта “лисо” (оплешивяване, косопад). Плешивите хора съб...