Новини

Новини

 Днес се навършват 200 години от рождението на големия британски политик, прочут оратор, публицист и писател Уилям Гладстон

Днес се навършват 200 години от рождението на големия британски политик, прочут оратор, публицист и писател Уилям Гладстон

29.12.2009 г. 9:27:37


Днес се навършват 200 години от рождението на големия британски политик, прочут оратор, публицист и писател Уилям Гладстон, свързан с борбите за освобождение на българския народ от петвековно османско владичество.

Министър -председател на Великобритания (1868-1974 г., 1880-1885 г., 1896 г. и 1892-1894 г.). По време на първия си мандат провежда реформи на избирателната система, административния апарат, армията и образованието.
Гладстон получава образование в аристократично училище в Итън и в Оксфорд. Лидер е на Либералната партия от 1868 г. През 1876 г. (на митинги, в парламента, даже и с брошурите си "Ужасите в България и източният въпрос" и "Уроци от клане") протестира срещу поведението на Биконсфилдовия кабинет по отношение на Руско-турската война. Приема и изслушва на 26 октомври 1876 г. делегатите на цариградските българи Др. Цанков и М. Балабанов, които представят искането за автономия на България. 

По този повод в Държавна агенция “Архиви” бe открита документалната изложба “Уилям Гладстон и българската национална кауза”, организирана съвместно с Народната библиотека. Ето какво заяви на откриването британският посланик в България Негово превъзходителство Стийв Уилямс:

“Уилям Гладстон доминира във викторианската политика и е британски министър-председател четири пъти. Той е радетел за свободна търговия, създава Пощенската спестовна банка и въвежда държавното начално образование в Англия. Признават заслугите му за огромни постижения, включително в областта на човешките права и свободи и насърчаването на политическата и икономическата свобода. Гладстон и сега е смятан за един от най-великите британски министър-председатели. А Уинстън Чърчил е между тези, които го смятат за свой вдъхновител. Помнят го не само като премиер, който е голям реформатор, но и като всеотдаен християнин. Потресен от разказите за избиването на хиляди българи след Априлското въстание от 1876 година, той публикува една силна, полемична брошура – “Българските ужаси и Източният въпрос”. За един месец от неговия памфлет са продадени 200 хиляди бройки. Гладстон подтиква други влиятелни фигури като Джузепе Гарибалди да се присъединят към българската кауза и довежда до общоевропейски искания за реформи на Отоманската империя. Те допринасят за повторното утвърждаване на България като независима нация през 1878 година. Действията на Гладстон му спечелват героичен образ и името му се понася из България.”

 

Според историка Румен Генов Уилям Гладстон е най-ярката личност във Великобритания, която се е застъпвала за българите в особено драматични моменти от нашата история. Подкрепял е националната ни кауза, когато е била справедлива, и до края на живота си е запазил интерес към страната ни.

“Това той прави по времето, когато Великобритания е водеща сред великите сили на Европа, а според някои – даже и свръхсилата на XIX век – казва доц. Генов. – А самият той е най-мощната фигура в британската и в световната политика. Но Гладстон прави това и защото е бил преди всичко християнски държавник, който смята, че силата и влиянието на неговата страна трябва да се основават на принципите на морала и моралното водачество. Затова той защитава и подкрепя и други стремящи се към свобода и независимост народи: ирландци, гърци, италианци, афганци, зулуси... Той е бил познат на българската общественост още през 60-те години на XIX век, когато за пръв път е министър-председател. Но става техен герой през 1876 г., когато използва цялата си огнена риторика, за да заклейми зверствата, извършени от султанското правителство и неговите функционери, както и да посочи моралната отговорност на тогавашното британско правителство, което толерира тези действия в името на запазването на статуквото в Югоизточна Европа. Някой би казал: какво толкова е направил Гладстон – писал е брошури и е произнасял речи. Но не бива да забравяме, че тогава ораторското изкуство има особена стойност, че Британската империя всъщност се управлява чрез речи, произнесени в парламента. А пресата се превръща в четвърто съсловие, в четвъртата сила, както казват тогава. Затова ефектът на Гладстоновата намеса е бил огромен и българите от онова време много добре са го оценили. Още през 1876 година Тодор Икономов, голям български интелектуалец и политик, пише, че Гладстон е издигнал паметник в сърцето на всеки чувствителен българин със своята намеса в Източната криза. За нашите съотечественици от онази епоха Гладстон е бил един от освободителите на България. По-сетне той се застъпва за българската кауза и по други поводи, като изразява увереност, че българите могат да управляват сами себе си по силата на своята конституция, също и когато подкрепя Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”

БНР

21 май - СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
Празникът Св. Св. Константин и Елена (Костадиновден) е последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Тачи се с ритуали само в...
Европейската нощ на музеите
Очаква се отново десетки музеи и галерии в цялата страна да се включат в с интересни изложби, концерти и разнообразни арт прояви.
Празникът на Светите Братя Кирил и Методий. Годишнина от първото им честване.
По идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира ...
Ден на Европа: празник на европейските общности
9 май - Ден на Европа9 май е един от европейските символи, които са част от образа на Европейския съюз наред със синьото знаме, химна и еврото (единната валута). На 9 май 1950 ...
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6.5.2019 г. 8:00:00
Празникът, наричан в различните краища още и Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън, се чества в деня на християнския светец Георги, който в народни...
 Седмицата след Великден се нарича Томина неделя
Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е. Празникът е свързан с ...
3 май - Световен ден на Свободата на печата
Световният ден на ;Свободата на печата се чества от 1992 г. по инициатива на ЮНЕСКО от 3 май 1991 г., утвърден от Общото събрание на ООН на 21 декември 1993 г.
2 МАЙ - БОРИСОВДЕН (църк.празник посветен на СВ. княз БОРИС-МИХАИЛ)
На 2 май източноправославната църква чества Борисовден - на този ден всички с имена Борис, Боряна, Борислав, Борислава празнуват своите именни дни.
1 май - Ден на труда - официален празник за Република България
1 май за България е Ден на труда и празник на КНСБ.
ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН
28.4.2019 г. 8:00:00
Имен ден: Величка, Величко, Велина, Вили, Велиана, Велика.