Новини

Новини

 Бил ли е св.ап. Павел в античния Пловдив? Една интересна хипотеза...

Бил ли е св.ап. Павел в античния Пловдив? Една интересна хипотеза...

29.2.2008 г. 12:35:21


Става дума за една нова хипотеза за известните 4 пътувания на св.ап.Павел, описани от св.ев.Лука в кн. "Деяния на светите апостоли" от Новия завет (I - Деян.13:4 - 14:27; II - Деян. 15:36 - 18:22; III - Деян. 18:23 - 21:17; IV - Деян. 27:1 - 28:31). Т

я е свързана с маршрута на второто (Деян. 15:36 - 18:22) и третото пътуване (Деян. 18:23 - 21:17) и се основава не на външни неща, а на самия Свещен текст. Тя ще ни накара да се радваме повече, че сме пловдивчани и българи, като цяло, защото следвайки текста на "Деянията" откриваме, че св.ап.Павел (може би) е посетил не един, а 2 пъти Филипо (полис), който (може би) заради малка фонетична промяна е достигнал до нас като Филипи.


Смята се, че става дума за незначителният днес град Кренидес (с древно име Филипи), в северна Гърция, между Кавала и Драма, на 15 км, навътре в сушата. Не го търсете на обикновените карти, защото е толкова малък, че липсва на тях. Това колкото сензационно, толкова и реално (защото се основава на самия текст на "Деян. на св.ап.") откритие е направено от пловдивския географ и историк Парашкева Фичева и стана достояние на по-широк кръг хора след публикацията във в-к "Марица" на 17-ти май 2002, год. XI, бр.134 (3453), стр.9, Деси Хаджиева.

От "Деяния" научаваме ,че св. ап. Павел е бил два(2) пъти във т.нар. Филипи (Деян. 16:12 - 40; Деян. 20:3 - 6). От внимателното четене на самия текст страва ясно, че Филипи всъщност е Филипо (полис), т.е. античният Пловдив.

Филипи (дн. Кренидес) е известен единствено с това, че там през 42г. пр. Хр. Октавиан Август и побеждава Брут и Касий (убийците на Гай Юлий Цезар) по време на втората от петте граждански войни, които води (Suetonius.Augustus.II.9/ Гай Светоний Транквил, Дванадесетте цезари, "Народна култура", С.1983, стр.57).

След тази прочута битка е вярно , че градът се обновява и става по-известен. Кренидес е първото име на Филипи. Той е основан от колонисти от близкия остров Тасос. В последствие е превзет, както Пловдив (Пулпуде(а)ва), от бащата на Александър Велики - Филип II Македонски. Той го преименува на своето име - Филипи (Philippoi) или "Град на Филип", също като Пловдив. Другото, с което Кренидес е известен е, че повечето хора го считат за града, посещаван от св. ап. Павел и към гражданите на който се обръща той в своето "Послание към Филипяни".

Първото идване на св.ап. Павел във Филипи е по време на второто му пътуване сред езичниците, около 51г. Римляните образуват провинция Тракия през 46г., т.е. това вече е факт през 51г. Филипо (полис)( Град на Филип) е метрополията на Тракия - главен град, това са неоспорвани, общоизвестни исторически факти. Ако искате да научите повече за 8000-год. история на Пловдив (градът, който се слави с над 10 различни имена) бихте могли да посетите http://www.plovdiv.bg

Първото косвено доказателство, че Филипи е всъщност древният Пловдив, намираме в Деян. 16 : 12 - "а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е ПЪРВИ ГРАД - РИМСКА КОЛОНИЯ. В тоя град останахме няколко дни."

Трябва да уточним, че древното разбиране за Македония не се е ограничавало с днешната ни представа. Македония е обхващала земите от Адриатическо до Черно море и от Стара планина до Бяло море, Епир и Тесалия, т.е. Тракия е част от "Македония", в античният смисъл на този топоним. Именно затова "в тая част на Македония"(Деян. 16:12). След Филип II Македонски (359-336 пр. Хр.) Филипо (полис) винаги е бил "първи град". Дори във византийската ера обръщението към града на Филип е било "светлейшата метрополия на Тракия Филипополис" ( о лампротате Тракон метрополис Филипополис). По времето на св. ап. Павел (51г.) Филипо (полис) е бил римска метрополия (от 46г.), т.е. "първи град- римска колония" (Деян. 16 : 12 ). Филипи (дн.Кренидес) не би могъл да бъде този град, защото тогава "първи град" в онази част от Македония е Солун, а античният Филипи (Кренидес) е малко селище, близо до него. Вярно е, че то се обновява и разширява след гореспомената битка. Но това не е единственото доказателство.

"А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени", четем в следващия стих (Деян. 16 : 13). Под "извън града" се разбира извън акропола, извън крепостните стени. Край гръцкия Филипи/ Кренидес няма никаква значима река (освен горното течение на един къс и маловоден приток на Струма (Драматица), и то на километри от града). Той е отделен на десетки км от най-близките по-големи реки - Струма и Места, които освен това са труднодостъпни и заради високите планини (най-вече Места). (Всеки сам може да се увери в това ако разгледа картата.) Докато под самия акропол (хисарлък) на тракийския Филипи/ Филипо (полис), който е бил на Небет тепе и останките от крепостта му все още могат да се видят, тече плавателната тогава р.Марица (или Евър, Хеброс, Еврос), дала името си на целия Стар континент. От стотиците намерени монети е известно, че гражданите на античния Филипо (полис) са обожествявали реката, като са я изобразявали на тях, и това е обичайно за древния свят. Затова "При една река, дето имаха обичай да се молят" (Деян. 16 : 13). Освен това в "Библейския речник" за Филипи пише, че в него са се сечали монети. В малкото градче Филипи между Кавала и Драма никога не са се секли монети и в това няма нищо чудно с оглед на статута му. Във Филипи/ Филипо (полис) не само са се секли монети, а като метрополия на римска провинция е имало и местен сенат, и дори съкровищница, както доказват и археологическите проучвания.

"Хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците." (Деян. 16 : 19) "И като ги доведоха при воеводите казаха: тия човеци, които са юдеи, бунтуват града ни" (Деян. 16 : 20) "и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме." (Деян. 16 : 21) От тези стихове разбираме отново, че става дума за главен град, метрополия, където единствено може да има представители ("началниците" (Деян. 16 : 19; "воеводите" (Деян. 16 : 20), подчинени на централната римска власт. А в този край на империята- Македония, такива градове са само Филипо (полис) и Солун, а античният Филипи, безспорно е в региона (лат. regio, onis, f - направление; страна, област) на гр.Солун и не е метрополия - главен град на област. А текста е пределно ясен "първи град - римска колония" (Деян. 16 : 12) и "ние като римляни" (Деян. 16 : 21). След това хвърлят Павел и Сила в тъмница, а затвор са имали само главните градове, какъвто без съмнение не е бил Филипи /Кренидес/.

Малко по-надолу откриваме още едно доказателство, че Филипи/ Кренидес не би могъл да е градът, описан в Светото писание, а там очевидно става въпрос за Филипо (полис), претърпял известна фонетична промяна и достигнал до нас като Филипи. Когато се разбира, че Павел и Сила са римски граждани (civеs romanes) и като такива се ползват с по големи права от останалите "Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани." (Деян. 16 : 38) Тук директно е потвърдено казаното малко по - горе. "Градските служители" и "воеводите" са римските наместници във Филипо (полис), в метрополията на провинция Тракия, част от Македония. Рим е имал администрация в главните градове на провинции, какъвто древния Филипи (дн. Кренидес) със сигурност не е бил, а Филипо (полис) със сигурност е бил.

При третото си пътешествие св. ап. Павел от Елада "понеже иудеите направиха против него заговор" (Деян. 20 : 3) взема "решение да се върне през Македония" (Деян. 20 : 3), т.е. да отиде на север към Филипи. След като минават през Филипи (о) полис в Деян. 20 : 6 четем : "А ние ОТПЛУВАХМЕ от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада" (Троя). "ОТПЛУВАХМЕ"!!! Как биха могли да отплуват от Кренидес (Филипи), който е отдалечен на 15 км от морето, навътре в сушата, между Драма и Кавала ?!. Както казахме на километри от него минава един малък приток на р.Струма (Драматица), но той е незначителен и не е бил плавателен, а реките Места и Струма са отдалечени на десетки километри от градчето. Св. ап. и ев. Лука е пределно ясен и точен - "ние ОТПЛУВАХМЕ ОТ ФИЛИПИ" (Деян. 20 : 6). Исторически извори свидетелстват, че по онова време Хеброс (Марица) е бил плавателен и в средното си течение, където е Филипи (Филипополис) (древният писател Лукиан (ок.120-180г) от Самосата, Сирия и др. свидетелстват за това). Но дори без това, плавателността на Еврос е обяснима. Трудно е да си го представим днес, но по реката в античността е имало оживено корабоплаване. Само ще припомня, че последното катастрофално наводнение, от придошлите води на Марица беше през 1957г. (само преди 45г.), а от както се води статистика е имало още няколко (вж. Алваджиев, Никола - "Пловдивска хроника"). Колко пълноводен е бил Хеброс през I век, когато 90% от водосборния му басейн е бил покрит с гори (Magna silva) и със сигурност не е имало язовири, които да отнемат по-голямата част от водите на над 100- те му притока !?

Истината е, че през Античността Хеброс е "голям съобщителен път между Азия и Европа" (Кюмон, Франц - "Мистериите на Митра", 1999, с.44). На монета, сечена по времето на римския император Луций Вер (161-169), намерена край с. Парчевич, е изобразен кораб с мачта и платно, която разкрива града като пристанище на Хеброс. Според една легенда описана от Псевдоплутарх (III в.) по-рано наричали Хеброс Ромбос (или Ромбус). За Марица освен него пишат още "бащата на историята" и голям познавач на Тракия Херодот (484-425 г. пр. Хр.), знаменитият стратег Тукидит (460-396 г. пр. Хр.), чиято фамилия се родеела със знатни траки; един от най-големите умове на Античността Аристотел (384-322 г. пр. Хр.); великият римски поет Вергилий (70-19 г. пр. Хр.); основоположникът на историческата география Страбон (60-25 г. пр. Хр.); римският писател и енциклопедист Плиний Стари (23-79 г.); Птолемей-Клавдий (II в.), един от най-авторитетните антични географи. Под името Ебрус водната артерия на Тракия е била очертана в римската пътна карта Табула Певтингериана от IV в. Арабският учен и географ Абу Идриси я споменав през 1154 г. под името "Мариза", почти по-същото време, когато византийският писател Георги Пахимер употребява за пръв път "Марица". Може да изглежда "странно" за задръстените с "шопски" венцехваления и антипловдивизъм учебници по история, но Марица е все още плавателна чак през втората половина на XIX в. Интересно е да се отбележи, че например един от най-видните български книжовници, Иван Богоров през 1868 г. пише, че Пловдив е пристанище на р. Марица, от което търговците изпращали със салове до Енос, на беломорския бряг жито, ориз и чамови дъски, които се секли в Доспат-планина (в Родопите) и се обработвали в с. Батак. Пристанището се намирало на днешния остров Адата. Преди доста години, след поредното наводнение оттичащите се води, разкрили останки от пристанищни пилони, скелета и големи корабни котви. (Дойчинов, Дойчин - "Пловдив от А до Я", 2001)

Ако хипотетично допуснем, че би могло да се "отплува" (Деян. 20 : 6) от град, който нито е на морски бряг, нито е на голяма плавателна река като Филипо (полис), то разстоянието до Троя (Троада) е около 200 км. Според мен това е много малко разстояние, за да бъде изминато за цели 5 дни (Деян. 20 : 6). Средната скорост в такъв случай би била не повече от около 1,5- 1,6 км/ч (около 0,8 възела) - нереално ниска скорост, дори и за тогавашното мореходство. Също така не са отбелязани спирания и забавяния на някой от неизбежните големи острови - Тасос, Самотраки и Имрос, които няма как да бъдат пропуснати ако се плава от Кренидес(?!) към Троя, на малоазийския бряг. Спиранията в по-нататъшния път са много подробно отбелязани - в гр. Митилин (на остров Лесбос) (Деян. 20 : 14), на островите Самос и Хиос (Деян. 20 : 15), на о.Кос и о.Родос (Деян. 21 : 1), на о.Кипър (Деян. 21 : 3). Дали това не е сторено просто, защото са се придвижили от Филипи/ Филипо (полис) по р.Еврос и покрай Галиполския п-в до Троада (Троя) и в такъв случай Тасос, Самотраки и Имрос просто не съвпадат с маршрута ?

За да изминат разстоянието за 5 дни би трябвало то да е много по-голямо, отколкото е от Филипи(Кренидес) до Троада(Троя) - само 200 км. Общата дължина днес на р.Марица е 524,6 км, а от Пловдив до устието около 410 км(?). Трябва да имаме предвид, че реките с течение на времето променят своите корита (тук става въпрос за близо 2000 години!) и има случаи, когато отместванията са с няколко стотин метра и дори повече. Античният Хеброс е бил много по-близо до Небет тепе (акропола), отколкото го виждаме днес. Всички сгради на север от Трихълмието (Небет - Джамбаз - Таксим тепе) са построени върху наноси и това е още едно потвърждение на античните сведения. Коритото на Хеброс е минавало много близо да Небет тепе - било е по- на юг. Вероятно пристанището е било съвсем под укрепения акропол (хисарлък) на древния Пловдив. За това ни подсказват изсечените в северните склонове на Небет тепе стъпала, в които вероятно се е поставяла дървена стълба за най-пряка връзка на цитаделата с пристана. Приемайки, че Хеброс е бил със 100 м по- на юг (приблизителното разстояние по права линия от сегашното корито до Небет тепе), то ако това отклонение, запазвайки се средно за цялата дължина на водния път, би намалило дължината му с около 41 км (защото от Филипи/ Филипо (полис) до Егейско море са около 410 км и посоката на отклонение е също юг - югоизток) или 410 - 41 = 369 км. От устието на Марица до Троада (Троя) има около 100 км, така общото разстояние става около 470км. Преодоляването му (с плавателно средство) наистина би отнело 5-6 дни и то с напълно приемлива средна скорост от 3,5- 3,6 км/ч ( около 1,92 възела).

Ако се върнем назад в историята на Пловдив (дори само до преди 60-70 години ), не е никаква изненада, че в античния Филипи ( или Филипо (полис) е имало голяма еврейска общност. Защото евреите в българските земи традиционно са били съсредоточени главно в Пловдив и Солун, като най- стари и най-големи градски центрове на Балканите. Св. ап. Павел, като юдей, е посещавал градове, в които е съсредоточено юдейско население и наличието на такова е условие, без което не може (condicio sine qua non) при определяне на градовете, посетени по време на неговите пътувания (особено за първите 3). Да не забравяме, че в първите векове на ранното християнство се говори за "юдео-християнство" и неговото разпространение следва картата на диаспората. А, че такова еврейско население е имало в античния Филипо (полис) категорично се доказа чрез откриването на уникална синагога на територията на Стария град! Доказано е, че тя е била първата и единствена синагога в българските земи! Докато синагога във Филипи /дн.Кренидес/ няма, и няма как да има! Евреите от Филипо/ Филипи са били и по-заможни от останалите в Солун, Атина и Коринт, посетени от св. Павел. "Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по- преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време" ( Послание на св. ап. Павла до Филипяни 4 : 10). " А знаете и вие Филипяни, че в началото на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен от вас еднички" (Фил. 4 : 15) "защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми." (Фил. 4 : 16), а също и: "приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу" (Фил. 4 : 18). Пращането на дарове предполага по-голямата състоятелност, заможност на евреите от Филипи, т.е. Филипо (полис). След тези цитати можем да приемем, че посланието на св. ап. Павел не е към Филипи/ Кренидес (близо до Солун), а към тракийския Филипи или Филипо (полис) и Филипяните са гражданите на древния Град на Филип, т.е. на Пловдив!

И накрая едно "доказателство", ако то би могло да се нарече така, защото изглежда твърде несериозно на фона на предишните. Затова е само допълнение към общата картина. Докато св. ап. Павел и Сила са хвърлени във " вътрешната тъмница" (Деян. 16 : 24) при първото посещение във Филипи ( което е може би фонетично отклонение от "Филипо" (philippo-) и "Филипу" (philippoy-) - "на Филип" ) "посред нощ" (Деян. 16 : 25) "Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха" (Деян. 16 : 26). Не е ли това фактически описание на земетресение? И свидетелство за силно земетресение през 51г.? 2000 години са само миг за геологичното време. Днешният Пловдив е върху място, където има много висока сеизмична активност (заради подпъхването на две големи плочи от земната кора). Не подлежи на съмнение фактът, че преди по-малко от 2000г. геологично време това е било по-различно. Естествено това може да Ви звучи смехотворно, но все пак Беломорска Македония е в сравнително по-ниска степен сеизмична зона, в сравнение с Пловдивската, и тези в Бяло море (главно в по-южните части, около Атина, о.Крит о-вите в Йонийско море и малоазиатското крайбрежие).

Използвах доказателствата (насоките към конкретните стихове, дадени в пресата на Парашкева Фичева ( от статията на Деси Хаджиева (във в-к "Марица" от 17-ти май,2002г. ), като намерих и нови, и доразработих и допълних някои неща. Според Фичева, което и аз напълно споделям, много историци и теолози знаят за истината по този въпрос, просто защото никак не е трудно да се стигне до нея. И не е нужно да си учен, за да следваш елементарната логика. Какво мислите Вие за това? Защото единственото нещо на което това предположение се крепи е самият текст от Свещените книги на Новия завет и по-точно кн. "Деяния на светите апостоли", написана от св. ап. и ев. Лука. Папата може би знае, че Пловдив е един от свещените градове и трябваше посещението му в Пловдив и България да е под надслова, под който премина посещението му в Гърция - "По стъпките на св. ап. Павел"

Това е невероятно, невероятно е, че никой не е обърнал внимание на това и трябва да се опитаме да направим това достояние на всички. Вие как мислите ? Много хора смятат, че "Деянията" не могат да бъдат достоверен извор, но само на тях се основават сегашните общоприети за посетени от св. Павел места, сред които е и Филипи (Кренидес). Няма нито едно име на град или остров, което да не съответства на истински, реално съществуващ град или остров и всеки може сам да се увери в това просто като сравни античните имена с настоящите. По тази книга (Деян.) от Новия завет са съставени маршрутите на 4-те пътувания на св. ап. Павел и тази фонетична промяна доста отклонява истинският път на св.апостол. Това се дължи на няколко неща.
На територията на Егейска Македония, Егейска Тракия и Северна (Горна) Тракия Филипополис не е бил единственият град с подобно име, реорганизирани стари тракийски градове след походите на Филип II Македонски (359-336 пр.Хр) е имало неизвестен брой, но със сигурност най-малко два.
Не знаем как точно са били наричани градовете на Филип, т.е. нямаме абсолютно сигурна фонетична картина от онова време, така че бихме могли да допуснем, че след като тези градове са носели общо име, защо да не се е смесвало или размивало крайното окончание, тяхното произношение? И как бихме определили кое за кой точно град се отнася?
Въпреки безбройните доказателства, че Филипи (Кренидес) е всъщност града, който днес е считан за Филипо (полис), т.е. Пловдив, движейки се с възприетата "инерция" е общоприето и повечето хора считат за истина противното. Ако нещо е наречено лимон, но е описвано точно като ябълка, например, то обективната действителност не се променя и ябълката си остава ябълка, а не става лимон. Колко по-лесно може да се получи подобно "изменение", когато двата града имат еднакви имена?
Това съвпадение може да се дължи и на изпускане на буква изхождайки от сега приетите названия Филипополис и Филипи. Philippo = PHILIPPOY (Филипу - "на Филип"), но ако изпуснем "О" от двугласната "OY" се получава PHILIPPY (Филипи). Не знам доколко това заслужава внимание, тъй като Филипи на гръцки се пише PHILIPPOI, но все пак би могло да бъде вариант. Събирането на информация продължава и това не е окончателния вид на тази "хипотеза".


Античната синагога
Преди четвърт век при изграждането на новите жилищни блокове по сегашния бул. "Мария-Луиза" строителите попадат на антична сграда. По-късно археолозите я определят като синагога.

Общата площ на сградата е била около 660 кв.м и включвала едно голямо помещение, изполвано за молитвена зала, 2 странични еднакво широки крила и голям двор. Молитвената зала била с великолепни подови мозайки. Намерените от археолозите 2 мозаични пода един върху друг маркирали някогашното преустройство на култовата сграда. Особено ги впечатлила мозайката от първото (долното) ниво - не само с великолепното си изпълнение, но и с извънредно интересните и като тема фигурни изображения.

Мозайката се състояла от 3 еднакво по размери пана. Открит бил и посветителен 4-редов надпис на гръцки, който дава подробна информация за дарителя Йосеф Космианос, осигурил средства за синагогата. Откритието е много важно, защото това всъщност е единствената археологически засвидетелствана досега антична синагога в българските земи. По всичко изглежда, че тя е била построена върху културен пласт на градеж на предишна сграда от предримската и ранноримската епоха (I в. пр. Хр. - до началото на II в.). Строителството на синагогата вероятно е станало преди готските нашествия по нашите земи в средата на III в.

Античната синагога е уникален паметник с историческо и художествено значение. За разлика от всички останали известни на науката 12 антични синагоги в Диаспората, само 3 - едната в Сирия, другата в Тунис, третата в Мала Азия, са имали полихромни мозайки, но без изображения на еврейски символи. Филипополската синагога е 13-тата по ред и първа в Диаспората, която е с мозаичен под с изобразени еврейски символи, а така също и с изписването имената на дарители. Пловдивската антична синагога дава до някъде и отговор на въпроса за най-ранното заселване на евреите по нашите земи. Въз основа на археологически, епиграфски и исторически сведения водещи български учени стигнаха до извода, че от края на I в. пр. Хр. до към средата на III в. еврейски преселници вече са се били настанили на Балканите.

Една от сериозните историци на Пловдив Елена Кесякова смята, че изграждането на синагогата е станало най-вероятно по времето на Северите (197 - 235 г.), чиято династия е засвидетелствала своите филосемитски чувства чрез строителство на еврейски молитвени домове в различни провинции на Римската империя. Готските нашествия засягат и филипополската синагога. Тя била срината до основи. Веднага след тяхното оттегляне от Тракия тя била възстановена отново. Следващото преустройство вероятно е станало прз V в., когато гоненията срещу евреите в цялата империя се засилват. По същото време били разрушени и много техни синагоги. Подобна участ сполетяла и филипополската синагога.

Готите на два пъти обсаждат Trimontium /който между другото дори в латинските извори се среща предимно като Philippopolis/ и на втория път чрез измама влизат в него /Приск, началника на пловдивския гарнизон предал града на готския вожд Книва/ през 251 г. след смъртта на император Деций (249-251), загинал малко преди това в битката при Абрит в Добруджа с варварското германско племе (вж. Jordanis, Getica). Атинският стратег Дексип описва много подробно героичната защита на града в своите "Стратегии" (Dexippi, Strategem, fr. 20, p. 678).

Това била най-голямата катастрофа в историята на Пловдив, защото готите опустошават, разграбват и разрушават целия град, безвъзвратно унищожавайки прекрасни паметници от най-бляскавия период от историята на Trimontium. Голяма част от наследството на блестящия Trimontium на Антонините - "Златният век" на Римската империя е завинаги загубено - дивите германци опожаряват и разрушават забележителния форум, амфитеатъра, вероятно водния часовник (клепсидрата), намирал се на Сахат-тепе над 30 000-ния стадион и дал името на самия хълм (Часовников хълм = Сахат-тепе) и много други паметници. Marcellin свидетелства, че готите избили 100 000 жители на тракийския метропол - "Post clades acceptas inlatusque multas et saevas excisa est Philippopolis centum hominum milibus, nisi fingunt annales, intra moenia jugulatis." (A.Marcellini XXXI, 5, 15) . Дори и ако числото е преувелчено то се е равнявало на истинска катастрофа за процъфтяващия град и цялото прилежащо му Пловдивско поле.

Разбира се тогава Пловдив е обхващал истинските си, естествени граници от Родопите до Балкана и е бил разделен, както Атина и Спарта например, на племена (фили), състоящи се от родове (гени), разделени на общини (деми). Известно е , че атиняните са били разделени отначало на 4, а по-късно на 10 фили (племена, съсловия), спартанците на 3, а за Филипополис засега са известни имената на 8 или 9 фили.

Повече подробности можете да научите от статията на един от легендарните пловдивски "историци" и истински пловдивчанин Миртилос Апостолидис "Обсадата и завладяването на гр. Пловдив от Готите", тя е поместена в много ценния сб.Борис Дякович от 1927. Най-интересното е, че самия Апостолидис дори не е бил дипломиран историк, а доктор по класическа филология, но има изключителен принос за разкриването на античната и по-късна история на града. Например още тогава, половин век преди да го открият, Апостолидис говори за съществуването на античния стадион между Таксим-тепе (до неотдавна още широко наричано и Евмолпия) и Сахат-тепе и то точно за тази част, която сега може да се види - сфендона (завоя) на стадиона на пл. Джумаята.



Дойчинов, Дойчин - "Пловдив от А до Я", Пловдив 2002, стр. 36-37
сб.Борис Дякович, 1927 - Апостолидис, Миртилос "Обсадата и завладяването на гр.Пловдив от Готите"
Апостолидис, Миртилос - "Пак за античния Пловдив", 1928

Истинска сензация предизвика и откриването на прословутата пловдивска раннохристиянска (края на IV - първата половина на V в.) епископска базилика - най забележителният паметник на раннохристиянската епоха в българските земи, свидетелстващ за първостепенното значение на тракийския метропол Филипопол.

Епископската базилика

Преди десетина години непосредствено пред внушителната южна фасада на католическата катедрала "Св.Лудвик" (най-голямата и централна католическа църква в България, в Пловдив има още поне 4-5 католически църкви, при все че епархията е "Софийско"-пловдивска, нещо смешно само по себе си) бе открит най-забележителният паметник на раннохристиянската архитектура и изкуство в българските земи, както мнозина водещи учени с основание определиха блестящата някога епископска базилика .

За това, че става дума не за обикновен раннохристиянски храм, а именно за епископска базилика говорят доста факти. Става въпрос за "класическа" 3-корабна едноапсидна базилика с притвор, заобиколен с портици и обширен открит двор. Размерите на сградата са наистина внушителни - дължина 86,3 м и ширина 38,5 м (площ - цели 3322,55 кв.м(!). Те я правят една от най-забележителните раннохристиянски базилики, строени в края на IV - първата половина на V в. Съдейки от тези измерения и от съотношенията (ширина / височина) при други запазени до наши дни подобни базилики бихме могли косвено да предполагаме и за височината, който е имал този уникален за Пловдив и България паметник. Според мен височината на епископската базилика е била може би най-малко 25-30 метра.

Но не само внушителните размери впечатлили специалистите, а най-вече извънредно богатото вътрешно оформление. Всички помещения и портиците били покрити с великолепни мозаични пана. Общата площ на оцелелите от времето и разкрити до момента мозайки надхвърля невероятните 700 кв.м ! Извънредно богато разнообразие от фигурни изображения, теми и мотиви. В запазените и разкрити от археолозите мазаични пана са открити над 70 изображения на птици като нито едно от тях не се повтаря, нито като вид, нито като поза.

Всичко това, както и фактът, че базиликата се е намирала в самия някогашен (а и сегашен) център на Филипополис показват съвсем недвусмислено, че става дума за нищо друго, а именно за епископската базилика на Филипополската митрополия , която по онова време е обхващала много по-голяма част от българските земи, отколкото днес - до митрополиите по черноморското крайбрежие . Уникалната пловдивска базилика е била построена вероятно в края на IV или първата половина на V в. и само век по-късно по неизяснени причини и "обстоятелства" била мистериозно разрушена.
Нейните останки могат да се видят пред католическата катедрала "Св.Лудвиг" на бул. "Мария -Луиза". Tова откритие предизвикало истинска сензация, но това е дългоочаквана и отдавна предвидена от истинските познавачи на пловдивската история сензация.

За съжаление много паметници са разрушени, изворите са оскъдни, а както казва "екзистенциалният" Еклисиаст "това, що го няма, не може да се брои" (1:15). А това с най-голяма сила важи за сериозната история. Много безценни неща са унищожени, но от това, което е останало и се открива може да се научи много за недостигналото до нас.

 

http://www.geocities.com/l_p_f_c_1936/sv_ap_pavel/philippoi.htm

Петдесетница/Св.Троица
Петдесетница се чества 50 дни след Великден. Празникът е наричан още „Ден на Светата Троица”. На следващия ден е празникът „Свети Дух”.Именници: Трайко, Траян, Трая...
 15 юни - ВИДОВДЕН
15 юни - ВИДОВДЕН
15.6.2019 г. 9:00:00
 В народните представи се тачи в чест на Вида, сестрата на градушкарите Въртоломей и Елисей. За предпазване от градушка на Видовден се спазва строго забраната да се работи.В отдел...
14 юни – ЕЛИСЕЙ
14 юни – ЕЛИСЕЙ
14.6.2019 г. 9:00:00
Лисо, Лисей - празник, почитан като един от градушкарите, наред с Герман и Вартоломей. В Ломско се празнува за предпазване от болестта “лисо” (оплешивяване, косопад). Плешивите хора съб...
ВАРТОЛОМЕЙ
ВАРТОЛОМЕЙ
11.6.2019 г. 11:00:00
Празникът е наричан още Въртоломей, Върти-удри, Върти-ломи  - празник, честван в деня на апостолите Св. Вартоломей и Св. Варнава. Според нар. представи св. Вартоломей е господар на небе...
Днес е     СПАСОВДЕН
Днес е СПАСОВДЕН
6.6.2019 г. 10:00:00
Християнската религия чества Възнесение Господне на 40-тия ден след Великден, когато след своята смърт и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Е...
Ден на Ботев и загиналите за свободата на България. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Пловдив и Враца.
България свежда глава пред подвига на Христо Ботев и загиналите за свободата на Отечеството. В продължение на 3 минути в 12 часа сирените в цялата страна ще оповестят отдаването на всенародна поч...
 Днес се отбелязва Международният Ден на детето.
Днес се отбелязва Международният Ден на детето. Празникът е учреден от Световната конференция за защита на децата, състояла се през 1925 г. в Женева. През 1925 година генера...
Ден на славянската писменост и култура - 24 май
Още от най-древните запазени ръкописи на български книги можем да проследим традицията да се честват дните на двамата свети братя написали българската азбука - Св.Кирил (на 14 февруари) и Св.Методи...
21 май - СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
Празникът Св. Св. Константин и Елена (Костадиновден) е последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Тачи се с ритуали само в...
Европейската нощ на музеите
Очаква се отново десетки музеи и галерии в цялата страна да се включат в с интересни изложби, концерти и разнообразни арт прояви.