Роден в Пирот през 1884 г. Юрист, обществен деец. Учи право в Софийския университет; дипломира се в Загреб.
През 1914 година се установява в Пловдив, където остава до края на живота си. Назначен е като заместник-прокурор в Окръжния съд. След Първата световна война започва адвокатска практика.
През 1932-1935 и 1936-1939 година два мандата е кмет на Пловдив с изключително ползотворна дейност за града. Укрепването на Пловдив като панаирен център на България, и международното признаване на този факт, както и приемането на Пловдивския панаир за член на Съюза на международните панаири (UFI) през декември 1936 г. става след убедителната намеса и работа по време на конгреса в Париж на д-р Обрейко Обрейков, председател на Пловдивската търговско-индустриална камара, на и тогавашният кмет на град Пловдив - Божидар Здравков.