Георги Данчов Зографина е чирпанлия. През 2008 година се навършиха 100 години от неговата смърт. Той е сподвижник на Васил Левски-Апостола на Свободата. Обикаля с него страната, за да изграждат комитетска мрежа. За заверата на Старозагорския революционен комитет Георги Данчов е заловен и изпратен на заточение в Диарбекир. Успява да избяга от там през Кавказ в Грузия, и по-късно с руските войски се завръща в България. Жени се за сродницата на Николай Павлович Зина хаджи Денкова. С нея живее в Свищов, където през 1879 г. създава своята култова литография “Свободна България”. През май същата година се премества да живее в Пловдив, столицата на Източна Румелия, където участва в подготовката и реализацията на Съединението на България. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство, а по-късно - за депутат на IV обикновено народно събрание. През 1890 - 1893 година Георги Данчов е заместник-кмет на град Пловдив. През 1892 г. участва в организацията на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив. В 1893 година като член на Народно-либералната партия е избран от Първомайска околия за депутат в IV Велико народно събрание. В края на същата година е депутат в VII обикновено народно събрание. През лятото на 1907 година се премества в София при синовете си. На 19 февруари 1908 година Георги Данчов умира в нощта след честването на 30-годишнината от освобождението на България от турско робство.Нищо оттогава не се е променило толкова, колкото си въобразяваме. Нищо от тогава не е намалило нашата способност за разсипничество и внезапни подвизи. Нищо от тогава не се е появило с достатъчна сила, за да ни затрие. Нищо от тогава не е скъсало историческата генетика на нашето безсмъртие, казва 100 години по-късно историкът Андрей Пантев.Няма по-достоен стремеж от този на един народ към идентификация, към самостоятелност и суверенитет. Тази воля е изразена от българите при приемането на Търновската конституция, при обявяването на Съединението на България, при връщането на княз Александър Батенберг след детронацията му, при славната епопея на Сливница. Един народ, възкръснал за нов живот. Но какво огромно значение в неговата история имат личностите! Сякаш такова е било прозрението на Георги Данчов Зографина, когато още в началото на 1879 година прави портрет на княз Александър Батенберг, а после в продължение на 20 години рисува и отпечатва ликовете на Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Капитан Райчо Николов, както и недостигналите до нас литографии с портретите на Георги Сава Раковски, Любен Каравелов и Стоян Заимов, оценявайки по достойнство тяхното място в историята.
В-к "Марица"