Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

д-р Иван Богоров (1818 - 1892)

д-р Иван Богоров (1818 - 1892)

1.1.2012 г. 0:00:00

Иван Богоров е един от големите възрожденски енциклопедисти - медик по образование, той се занимава със стопански въпроси, икономика, география, индустрия, транспорт, филология, журналистика. Сред строителите на българския книжовен език той има `първенстваща` роля с това, че е автор на Първичка българска граматика (1844 г.), а също и със съставянето на първия Френско-български и Българо-френски речник. `Първенстваща` роля държи Богоров и в издаването на първия български вестник - Български орел (1846 г.), който се появява две години след първото ни списание Любословие на Константин Фотинов.

Родолюбивият българин силно воюва против затлачването на езика ни с чуждици, а най-горещо срещу подмяната на българския език с гръцкия. Неговите думи звучат като послание. `Не са е минало много време, откак ний учените бяхме гърци и са срамувахме да се наречем българи. Ний са учехме на гръцкий език и не поглеждахме никак българский...`

Роден в Карлово, Иван Богоров учи в Цариград, в училището на гръцката патриаршия в Куручешме, където се учат и Георги Раковски и Сава Доброплодни. Оттам, деветнадесетгодишен, заминава в Одеса в Ришельовската гимназия, през която минават и Найден Геров, Ботьо Петков, Добри Чинтулов. На следващата 1841 г. издава българския герб, изваден от `пряпорчната Жефаровичева (Христофор Жефарович) книга`.

С полученото от книжовната си дейност и със спестеното от даскалуването,  Богоров заминава в Лайпциг, където основава `Българский орел - известник граждански, търговски и книжовен`. Вестникът има за цел да буди народа, за да заеме и той своето достойно място сред другите народи. От Лайпциг Богоров заминава за Цариград, центъра на тогавашната българска интелигенция и търговските ни първенци, гнездото на процъфтяващото занаятчийство. Немирното сърце на книжовника не му дава да стои със скръстени ръце - заема се да участва в списването на `Цариградски вестник` и му отдава три години от своя живот. Освен просветителските задачи, които си поставя Богоров, със захващането си с вестника той разчита да се приближи до тогавашните влиятелни люде като Стефан Богориди, Екзарх Антим, Христо Тъпчилеща и др., за да може чрез тях да влияе върху хода на българските черковни дела.

Все по български работи Богоров отива в Париж, учи медицина, отново се връща в Цариград, оттам отива лекар в Пловдив. Там издава `Журнал за наука, занаяти и търговия`. Пътува за Москва и Петербург, търси среща с императора Александър II, посещава Кронщад, където оставя за спомен общославянско знаме с изображение на Кирил и Методий. Отново е в Букурещ и издава вестник `Народност`; започва подготовка на Академически български речник. Пак е в Цариград, сътрудничи на вестник `Турция`.

Отново е в Пловдив и отново се захваща с журналистическа дейност - издава `Книговище за прочитание`, а също и `Селски лекар` (`за да могат селяните да се церят сами, кога се разболеят`) От особено значение са трудовете му `Упътване за български език` и `Чистобългарска наковалня за сладкодумство`.

Иван Богоров е честит да дочака Руско-турската освободителна война, в която се предоставя в услуга на руското командване като преводач. Живее в свободна България още четиринадесет години.

 

Използвана е информация от статията на Стефан Младенов `Иван Богоров` и от статията на Димитър Яръмов във в-к Сега Онлайн.


 

Найден Тодоров (род. 1974)
Найден Тодоров е роден през 1974 г. в гр. Пловдив. Занимава се с музика от 5 годишна възраст. Първия си концерт като диригент изнася на 16 години. Първият му учител по дирижиране още в училище е ма...
Димитър Киров (1935-2008)
Димитър Киров, наречен Дикиро, е роден на 20 май 1935 г. в Истанбул - Турция. Завършва през 1959 г. Академията за изящни изкуства в София, при професор Г. Богданов. Живее и твори в Пловдив.
Христо Г. Данов (1828 - 1911)
Учител, книжовник, основател на организираното книгоиздаване в България; дописен (1881), след това почетен член (1900) на Българското книжовно дружество (дн. БАН). През 1854-1856 година е учител в ...
капитан Александър Бураго (по-късно полковник) (ок. 1853-1883).
lexander Bourago, Captain / later Colonel (around 1853 - 1883) Военен деец. Завършва Николаевското военно кав...
Йосафат Шишков, Отец (1884 - 1952)
Отец Йосафат Шишков е роден на 09.02.1884 г. в Пловдив в католическо семейство. На деветгодишна възраст влиза в началното училище в Кара-Агач край Одрин. През 1900 г. той става послушник – усп...
Христо Христов,  режисьор (11.04.1926 - 17.04.2007)
Христо Христов е сред най-изявените режисьори и сценаристи на българското кино. Роден е на 11.04.1926 г. в Пловдив, завършил е медицина в Пловдив (1952) и театрална режисура във ВИТИЗ “Кръст...
Маестро Георги Атанасов (1882 - 1931)
Маестро Георги Атанасов е роден в Пловдив на 6.V.1882. Диригент, композитор, пионер на българското оперно творчество. Учи в гимназия „Александър I в родния си Пловдив. Пее в ръководения от диригент...
Теодосий Спасов (род. 1961 г.)
Прочутият български музикант е чест гост на Пловдив (който той сам нарича своя любим град). Виртуозът, който свири джаз на кавал е първият, който “пренася” кавала от фолклора в кл...
Цветана Манева (род. 1944 г.)
Цветана Георгиева Манева, родена на 30.01.1944 г. в Пловдив. Tук започва и нейната творческа кариера. Днес от разстоянието на годините, повечето българи я наричат интелектуалката в киното...
Атанас Самоковлиев (1832-1905)
АТАНАС САМОКОВЕЦ (САМОКОВЛИЕВ) - търговец, обществен деец, първият кмет на Пловдив след Освобождението (1878 г.). Роден през 1832 г. в Самоков. Син е на Димитър Зограф, ...