Роден на 22 октомври през 1903 година в с.Брезово, Пловдивско и тази година се отпразнува точно един век от рождението му. Златю Бояджиев завършва Художествена академия в София през 1932 г., в класа на Ц. Тодоров. Рисува портрети, композиции из селския бит и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му. Негови картини се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции.
Той е един от най-оригиналните български художници със силно изявена индивидуалност. По живописна трактовка, колорит и емоционално съдържание неговото творчество се дели на два периода - до парализата му и след нея, когато е принуден да рисува с лявата ръка. През втория период той се очертава като художник с още по-самобитен и експресивен живописен език. Картините Дете, Нощна паша, Стадо говеда, Бачково, изложени в различни зали, са едни от най-характерните и ценни произведения на автора.
Живописецът от Брезово - така го наричат още в България. А относно творчеството му, най-добре го характерезират думите на Иван Киров: Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското прозрение, и космическото внушение на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция. Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето.