Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853).
Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков-Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876). Стамболов е сред най-заслужилите и популярни строители на съвременна България. Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879).
След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888 - 1894 г.). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, съдейства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, Стамболов e зверски убит от политически врагове (предимно русофили) в София на 6 юли 1895 г