Първият революционен комитет в Пловдив е основан от В. Левски на 23 месец май 1869 г. Негови дейни членове са: Димитър Матевски, учител в Свето Троическото училище, Георги и Христо Търневи, Душо Хаджидеков, Константин Доганов, работниците в Дановата книжарница Григор п.Божков, Антон Балтов и други верни съратници и последователи на Апостола.
От самото начало комитетът развива усърдна пропагандна дейност сред гражданството, обединява край себе си най-преданите родолюбци, събира средства за революционната органицазия и осигурява надеждна база на Левски при обиколките му в Южна България. Пловдивският революционен комитет остава незасегнат след залавянето на Апостола и последвалите събития.
Тежък удар на революционното движение в града, обаче, нанася малко по-късно провалът на революционната организация след хасковското покушение през юни 1873 г. Арестувани, съдени и заточени в Диарбекир са председателят на комитета К. Доганов и неговият касиер Христо Илич. След тези събития дейността на комитета замира.