На 17 февруари (ст.стил) 1600 година на един от площадите в Рим е изгорен на клада великият италиански учен и философ Джордано Бруно. Неговото престъпление е отстъпване от учението на католическата църква, а също така и че той е най-запаления поддръжник на учението на Коперник. Дори във своите възгледи за Вселената той отива доста по-далеч от Коперник.
В тези години, когато живее и работи Бруно, учението на Коперник има много поддръжници. Но за църквата Бруно е най-опасния и най-ненавиждания враг, не само защото той е един от най-образованите хора на своето време, но защото е и писател и превъзходен оратор. Неговото слово достига до дълбините на душите на всички, които слушат лекции му или четат произведенията му. Той вдъхновено говори и пише за безкрая на Вселената и неизброимите светове, за огромни слънца, каквито се явяват звездите по небето, за планетите, подобни на Земята, обикалящи около звезди и за живи същества, обитаващи тези планети. В съзнанието на неговите слушатели и читатели се създава представа за това колко малки сме самите ние в сравнение с размерите на Вселената и как хората са принудени да вярват в божествени сили, а не да опознават природата.
Своя ярък живот Бруно посвещава на борбата за тържествуване на науката. Роден е през 1548 година в Италия, близо до Неапол, в религиозно семейство. Като юноша е изпратен в манастир, за да стане верен слуга на църквата. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. Тайно от управниците на манастира, той се запознава с учението на Коперник и става негов последовател. Много скоро служителите на църквата го обвинивят за този му интерес към науката. В тези времена това означава наказание от църковните власти. Бруно напуска манастира и дълги години се скита в чужбина, но никъде не може спокойно да живее и работи. Преследван от църквата, той е принуден да се мести от една държава в друга. Живее в Швейцария, Франция, Англия и в Германия. Навсякъде чете лекции, издава книги, разгромява на публични диспути поддръжниците на Птолемей. И любознателните хора жадно поемат вдъхновените слова на Бруно, убеждавайки ги във всемогъществото на науката.
В учението на Бруно Вселената е безконечна – което значи, че в нея не може да има никакъв център. Нашето огромно Слънце е само една от неизброимите звезди на небето, които са на огромно разстояние от нас и затова изглеждат толкова малки. Бруно оспорва твърдението, че само на Земята може да има живот. Според него живот може да възникне и на други слънчеви системи и на невидими за нас, поради разстоянията, далечни планети, въртящи се около други звезди. Той доказва също, че не само Земята, но и Слънцето и звездите се въртят в кръг около своята ос, а също и че в слънчевата система освен известните планети, съществуват и други, на които предстои да бъдат открити.
Иван Господинов, А-Речник