Петър Увалиев с друга пловдивска легенда Kоко Азарян и съпругата му Валя Радинска (1994) (Снимка - www.24chasa.bg)
На 12.01.1905 година е роден Петър Христов Увалиев (псевдоним Пиер Ув) – български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог; почетен доктор на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Учи 7 години в Италианското училище в София, а след това - във Френския колеж "Свети Августин" в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1936 г.).
Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи и в самото министерство (1936-1947 г.). Назначен е за секретар на Българската легация в Лондон (1947 г.).
През 30-те години XX в. са първите му опити да публикува свои стихове в някои ученически издания, учи няколко европейски езика (владее английски испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински, учи няколко балкански езика). Сътрудничи на “Златорог”, “Театър”, “Изкуство и критика”, “Свободен народ”, “La parole Bulgare”, “Слово”, “Мир” и др. (1936-1947 г.).
През 1947 г. се отказва от дипломатическия пост в Лондон и остава там като емигрант; отдава се на занимания, свързани с изкуство и кино (поддържа връзка с изтъкнати кинотворци - К. Понти, М. Антониони; участва в реализирането на филма “Фотоувеличение”). Сценарист е на филмите “Милионерката” със София Лорен, “Чужденец у дома си” с Дж. Мейсън и Дж. Чаплин и други английски продукции. Редовно публикува художествена критика в английския печат (“Arts News and Review”).
Проявите му като теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина, но са непознати в България, освен от отделни публикации и от предаванията на Би Би Си в Лондон (автор на над 4 500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture). Р. Якобсон, чиито лингвистични открития Увалиев използва, е възхитен от монографията му “Търнър: структурен разрез” (1980 г., на френски, английски, испански).
Почетен доктор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1992 г.).
Съчинения: “Филмът като технологическа съдействителност” (1985 г., САЩ, на английски), “От оптема до зрителното изречение: опит за граматика на видимото” (1986 г., Финландия, на английски), “Европа, намерена и загубена. Есета” (1988 г., на английски), “Багряна и целомъдрените. Митоанализ на “Козият рог”. Българският облик на Шекспир” (1992 г., на английски), “Филмови трохи” (2001 г.). Превежда на френски и италиански език произведения от П. П. Славейков, Т. Траянов, Ел. Багряна, Н. Марангозов, Ив. Мирчев, Ив. Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др. Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико. Удостоен е със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти. Създател е на фондация “Увалиеви”.
Умира на 11 ноември 1999 г. в Челси, Англия.
...........
Екипът на PlovdivGuide се натъкна на интересна неточност по време на отразяването на тзи новина. Във всички английски и западни източници, за дата на смъртта на Петър Увалиев (известен зад граница като Пиер Рув) фигурира 11 декември 1998. Онлайн версията на британския вестник "Independent' публикува некролог за смъртта му на 11 дек. 1998 - http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-pierre-rouve-1191853.html.
В българската преса и в източници на български език (като Уикипедия), обаче, за дата на смъртта на Петър Увалиев се посочва почти година по късно: 11 нември 1999 г.Бихме се радвали, ако получим повече информация относно това разногласие за датата - можете да ни пишете на следния имейл адрес: info@plovdivguide.com.