Голямата, или още както още я наричат Архангелската Задушница, е първата събота преди Архангеловден. Тя е не само последната задушница за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да „чуят" благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Особено значение на Голяма Задушница се отдава на църковния ритуал и прекадяването с тамян. Общо е вярването, че „дяволът бяга от тамян", и свещици се палят върху гробовете на починалите, за да не угасва паметта в душите на живите, да не я покрие пепелта на забвението. извършва се принос и преливане на гроба с вода и вино.
През хилядолетните поменални традиции на българите, гробът в народните представи се смята за принадлежаща територия на мъртвия и място, където може да се осъществи контакт с живите. Обредното преливане е начин за поддържане „живота" на мъртвия на „оня свят" чрез задоволяване нуждите му от храна, вино или вода.
Преливането на гроба в този ден става обикновено от най-възрастната жена, която присъства на помена. Тя взема съда с вино и започвайки от мястото, където е положена главата на мъртвия, в посока наляво прави три кръга по периферията на гроба. Прекръства се до три пъти, и чак тогава разчупва обредния хляб. Всички се нареждат около трапезата, като оставят празно място и за душата на мъртвеца.
Първата хапка всеки оставя на земята и отлива част от виното, като промълвява: "Бог да го прости!" - вярва се, че на всеки помен душата се наяжда до насита. Затова и близките се стремят да приготвят от ония ястия, които мъртвият приживе е обичал най-много. В някои селища на Задушница подаряват и нови дрехи на хора, участвали в погребението, и ако по време на помена над трапезата закръжи пеперуда или мушица, всички вярват, че душата на починалия е сред тях — видима, но недосегаема.