Новини

На извънредно заседание на Осмия вселенски събор в Цариград, след дадени от специална българска делегация изявления, че когато завладели земята, наречена България, там заварили гръцко, а не латинско духовенство, е решено страната ни да остане под върховенството на Цариградския патриарх. По това време в България действа латинско духовенство, което трябва да напусне страната. Обявяването на Българската църква за автономна архиепископия по решение на Вселенския събор се смята за голям дипломатически успех на първия български християнски владетел Борис I Покръстител (на иконата).

След стъпването си на престола Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. Той сключва съюз с крал Людовик Немски. В договора фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия реагира остро и обявява война на България (863 г.). Българските войски претърпяват поражение и княз Борис I е заставен да приеме християнството от Цариград. През пролетта на 864 г. българският владетел и неговото семейство са покръстени от специално изпратени емисари на Византия в столицата Плиска.

Този акт обаче се натъква на остра съпротива. Против него избухва бунт в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I наказва със смърт 52 боили и техните семейства.

Възползвайки се от противоборството на двата християнски центъра, на свикания през 870 г. Вселенски църковен събор българският владетел прави още една крачка в утвърждаването на покръстването - Българската православна църква се сдобива със свой духовен глава в лицето на архиепископ, а по-късно и на патриарх.