През 796 г. на българския престол се възкачва хан Крум. Той поставя началото на нова династия български владетели. Първите години от управлението му съвпадат с важни политически промени в Европа. През последните десетилетия на VIII в. в Западна Европа бързо набира сили нова политическа сила - империята на франките. През 803 г. Карл Велики разгромява Аварския хаганат и завзема западната му половина.
През 805 г. хан Крум ликвидира държавата на аварите и присъединява техните земи към България. В границите на българската държава влизат земите на славянските племена западно от р. Тимок - браничевци, тимочани, абодрити и др. На запад и северозапад България граничи непосредствено с Франкската империя по течението на р. Тиса. На север границата върви по билото на Карпатите, по течението на р. Днестър до Черно море. В отговор на българската експанзия през май 811 г. византийският император Никифор I потегля към България начело на огромна армия. Българската столица Плиска е опожарена и разграбена, а защитниците й - избити.
В нощта на 25 срещу 26 юли Крум атакува византийските части при Върбишкия проход. Призори император Никифор I е убит, а синът му - Ставракий, е ранен, но успява да се спаси. Поражението е толкова страшно, че през следващите стотина години нито един византийски император не се решава да премине северно от Стара планина. През зимата на 813-814 г. хан Крум подготвя нечуван поход срещу Константинопол. Строят се стотици стенобойни машини.
В разгара на приготовленията на 13 април 814 г. хан Крум умира.
На снимката: Хан Крум пирува след победата над император Никифор I Геник. Манасиева летопис, 1335-1340 г., Апостолическа библиотека, Ватикан. Снимка: Росен Колев