Oбредна трапеза: баница, питка, млин със сирене, яйца, бяла халва с ядки, риба.
Седем седмици преди ВЕЛИКДЕН и една седмица след МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ – е празникът Сирни Заговезни, с който се поставя началото на най-продължителния пост през годината – великденския пост.
Трапезата на тържествената вечеря има подчертано обреден характер. Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Веселието и оживлението по време на вечерята нараства, когато дойде ред на обичая ХАМКАНЕ*.
* Обичай, изпълняван на СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ. На края на конец, окачен на тавана или дълъг прът, се връзва сварено обелено яйце, халва или въглен. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата (главно децата) се опитват да уловят окаченото с уста. Когато децата се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца. Според това как гори, се гадае за здраве, дълъг живот или близка смърт. В някои райони на страната по същия начин се гадае за бъдеща реколта, приплода на добитъка или предстояща женитба. На отделни места в Източна България, Охридско и Кукушко с водата, в която са варили яйцата за вечерята, си мият лицата на следващия ден - чист понеделник (от ТОДОРОВСКА НЕДЕЛЯ), за да се предпазят от бълхи и мухи. Пак в тези райони черупките от същите яйца сутринта след Сирни заговезни изхвърлят на улицата, за да пропъдят бълхите.
На Сирни заговезни (някъде и през цялата Сирна неделя) си вземат прошка (по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове) - целуват ръка и изричат формулата на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.