На 11 март българската православна църква почита паметта на Св. Софроний Врачански – втората ключова фигура на ранното българско Възраждане след Паисий Хилендарски. Той е последният български светец, канонизиран от Светия Синод през 1964 г.
Роден е през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". На два пъти посещава Света гора. След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел.
Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и на редица други сборници с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония”. Умира в Букурещ през 1813 г.