Празникът е известен още като Св. Влас, Муковден - празник за здравето на воловете. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. На Власовден жените стават рано сутринта и приготвят обредните хлябове. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава - на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). В Северозападна България се приготвят 2 обредни хляба - т.нар. “св. Петка” и “св. Влас”. Те се прекадяват в обора при воловете. След това първият се раздава по съседи, а вторият се слага в кърмата при воловете. При раздаване на хляба често срещана практика е хората да се ритат, бодат с глави, мукат, откъдето идва и другото название на празника.
На Власовден се спазват някои забрани: жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното; мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце.
На 11 февр. Християнската църква чества паметта на свещеномъченик Власий, епископ Севастийски, загинал мъченически по времето на римския император Лициний (308 – 324).
Именници: Власо.