Първите български възрожденци Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са тясно свързани с църквата. През 20-те години на XX век обаче започва дейността на ново поколение български възрожденци. Повечето от тях произлизат от средата на търговското съсловие, получават основното си образование в новогръцките училища, участват в гръцкото Възраждане и гръцката Завера и, разочаровани от бързо развиващия се новогръцки шовинизъм, влагат много сили и средства за събуждането, просвещението и развитието на българския народ.
Сред тези възрожденци почетно място принадлежи на д-р Петър Берон. Д-р Петър Берон е несправедливо известен на широката публика у нас единствено със своя “Рибен буквар”, който издава като младеж през 1824 година по настояване и с материалната подкрепа на българския търговец в Брашов Антон Иванович. Той е третият българин, получил висше образование по медицина в Европа, щедър дарител за развитието на просвещението и науката в България и първи български натурфилософ.
Д-р Петър Берон (Петър хаджи-Берович) е роден преди 200 години в Котел, в семейството на заможния търговец-абаджия хаджи Атанас Беро. През 1811 г. хаджи Беро е ограбен и разорен от турците заради помощта, която е оказал на руснаците по време на руско-турската война от 1806-1812 г.
Петър е най-малкият от петте сина на хаджи Беро. Той получава началното си образование в котленското килийно училище (където по-рано е преподавал и Софроний Врачански, тогава още Стойко Владиславов) и местното светско елино-българско училище (при даскал Андончо, възпитаник на Великата национална школа в Цариград и Бейската академия в Букурещ). След разорението на семейството му той опитва абаджилъка, с неголям успех, след което продължава образованието си в Бейската академия в Букурещ. Тук двадесетгодишният Петър получава най-високото по онова време гръцко образование. Включва се в гръцката Завера и след закриването на Бейската академия, през 1821 г. емигрира в Брашов, тогава Австро-Унгария.
Брашовският период (1821-1825 г.) е повратен в живота на Петър Берон. Тук той не само продължава образованието си и научава отлично няколко езика - румънски, старогръцки и новогръцки, латински, френски и немски (което става основа за бъдещото му европейско висше образование и научна дейност), но и влиза в една възрожденска среда от български търговци, книжовници и просветители, сред които срещаме имената на Антон Иванович, Иван Начович, Васил Ненович, Атанас Кипиловски, Иван Селимински и др. Участва в обсъжданията за създаване на едно “филологическо дружество”, което да спомогне за формирането на български книжовен език, както и в изготвянето на програма за написване и издаване на най-необходимите книги на новобългарски език, необходими за обучението на българските деца. В рамките на тази програма Петър хаджи Берович отпечатва своя Буквар. В послеслова му четем: “Требова да ся силем колько е възможно да ся щамбосат доста книги на нашиат язик за научението нашаго народа, защо стига как ся намира от толькози время в темнота без наука . . . и да ся умножи науката в нашето отечество.”
“Рибният буквар” (наречен така заради изобразения на корицата му делфин) всъщност е една малка енциклопедия - първата българска енциклопедия, която до края на Кримската война е използвана не толкова за обучение на децата, колкото като любимо четиво за възрастни.
През 1825 г. Петър хаджи Берович заминава за Хайделберг, Германия, където записва философия под името Petrus hadzi Beron, Thrax. Името Петър Берон той запазва да края на живота си. Издръжката му в Хайделбергския университет поема отново Антон Иванович. През 1826 г. П. Берон се прехвърля да следва медицина в Мюнхенския университет. Завършва на 9 юли 1831 г. с докторска дисертация “Встъпителна дисертация върху нов тазомер и ембриометър, представена с всичкото уважение, което му се дължи, на прославения Мюнхенски медицински факултет, за получаване на висшето отличие по медицина, хирургия и акушерско изкуство”.
Установява се за известно време в Букурещ, където работи като частен лекар, а от 1832 до 1841 г. е окръжен лекар в Крайова. Едновременно с това основава дружество за търговия с аби (заедно с племенника си Никола Христов), което се развива много успешно. Започва и успешна търговия със зърно. През 1841 г. купува чифлика “Скорила” край Крайова, който също му осигурява добър доход. Това му позволява да продължи да живее като рентиер от 1843 г. до края на живота си и да се посвети на своите натурфилософски размишления.
Междувременно, през 1840 г. д-р П. Берон отново се връща към отколешната си идея за българско книжовно дружество. “Аз, както и всеки еднороден, не считам за свое отечество само Котел, но цяла България... - пише на 15 юли 1840 г. д-р П. Берон до котелското училищно настоятелство. - Аз бих искал да се състави едно дружество, което да се грижи не само за училището на нашето отечество (родното място - б.а.), но и за училищата в другите градове . . . Обичал бих да намеря някого, комуто да платя каквото иска, за да обходи България и да види какъв е учителят във всяко училище, как му е името, от кога учителствува, колко ученици има, какво ги учи, от где получава годишната си заплата...” За съжаление, починът остава наразбран. “Котленските епитропи разбират великолепно гръцкия език на писмото, но не могат да се проникнат от голямата идея на учения си съселянин за онова дружество, нито пък намират в средата си човека, комуто биха поверили анкетата в цяла България.” - пише акад. Михаил Арнаудов.
През 1843 г. д-р Петър Берон се заселва в Париж, където до края на живота си работи като частен учен и натурфилософ. И през този период от живота си той не остава чужд на проблемите на Отечеството. Известна е кампанията след края на Кримската война, разгърната от него и д-р Никола Пиколо във френския печат, за даване автономия на България, по подобие на автономията на Влахия и Молдова. Основните си сили обаче през този период д-р Петър Берон отдава на работата си в областта на натурфилософията. Той си поставя за цел да създаде нова натурфилософия, която по единен начин да обясни всички явления в неорганичната и органичната природа и обществения живот.
Първото по-цялостно изложение на своята натурфилософия д-р Петър Берон прави в книгата си “Славянска философия, съдържаща основните черти на всички естествени и морални науки”, Прага, 1855. По-кратко изложение е публикувано три години по-късно в книгата му “Произход на физическите и естествени науки и на метафизическите и нравствени науки”, 1858 (за съжаление, това е единственото произведение на д-р П. Берон на чужд език, което е издадено и на български).
През периода 1858-1860 г. П. Берон издава на френски език “Голям космобиографичен атлас”, “Климатология” и ”Голям метеорологичен атлас” (картите в последния атлас са дело на Николай Павлович, чийто покровител през време на следването е д-р П. Берон. На Н. Павлович дължим единствените два портрета на д-р П. Берон, от коготото не са запазени никакви фотографии, тъй като не е желаел да се снима.) Следващите седем години П. Берон посвещава на най-мащабния труд на своя живот - неговата седемтомна “Панепистимия”, публикувана на френски език и досега непреведена на български. През 1870 г. той публикува (също на френски) книгата си “Физикохимия”, което съчинение също е било замислено да бъде многотомно.
През 1867 г. д-р Петър Берон прехвърля имението си “Скорила” на своя съдружник Теохар Папазоглу, браилски търговец, който се задължава срещу това да изплаща по хиляда австрийски жълтици годишно за издръжка на българските училища. Папазаоглу обаче не изпълнява това си задължение. П. Берон завежда дело и ... на 26 март 1871 г. е намерен удушен в къщата си в Крайова.
Изпълнителите на завещанието му (начело с Евлоги Георгиев) след продължителна борба успяват да изтръгнат имота на Берон от ръцете на Папазоглу и да насочат доходите от него за подпомагане на просветното дело у нас - преди всичко за изграждане и издръжка на българска гимназия в Солун, както и на гимназия в Котел.
“Науката загуби в твое лице един от онези редки човеци, които имаха достатъчно дързост да повдигнат булото, под което се крият тайните на природата - пише Любен Каравелов няколко дни след трагичната смърт на д-р Петър Берон. - Твоят устрем към тези области, до които много рядко прониква човешкият дух, бе прекъснат, но направените от тебе досега открития вече са в състояние да предизвикват възхищението на целия учен свят.”
/По: Дейността на Петър Берон и отношението й към физиката. В: “М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева. Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България. ДИ “Народна просвета”, София, 1985, с. 129-164./