Галерии

Back

Златото на България

2004-та и 2005-та години бяха наистина златни за българската археология. Две находки от скъпоценния метал - маска на тракийски владетел и накити отпреди 5200 години, разтърсиха научния свят и насочиха вниманието към нашата Долина на царете под Балкана. В тази наша галерия показваме подбраните от в. "Дневен труд" и от Националния исторически музей най-изящните предмети от зланите съкровища на България...

И още...
Най-известните тракийски съкровища на България, изложени в музеите, тежат общо към 30 килограма. Изчисленията включват само предмети от Панагюрското съкровище, Златната маска на Терес, открита миналата година от Георги Китов в могилата "Светицата", находките от Могиланската могила край Враца, съкровищата от Вълчитрън и Варненския халколитен некропол. Тук не влизат уникалните апликации от Летница, съдовете от Борово, апликациите за конско снаряжение и ритони от Луковит, както и 400-те златни апликации, датирани отпреди 5000 години, попаднали в НИМ преди няколко месеца. Тези 30 кг златни предмети отпреди хиляди години обаче струват повече от 40-тонния златен резерв на националната банка, твърдят експертите.

Ритони от Панагюрско Ритони от Панагюрско
Ритони от Панагюрско
Антропоморфен и зооморфни ритони от Панагюрското златно съкровище. То съдържа седем ритона, амфора и фиала. Изработено е в IV в. пр.н. е. Открито е случайно при изкопни работи през 1949 г. от тримата братя Дейкови от град Панагюрище. Принадлежало е на тракийски владетел от Одринското царство.
Вълчитрънско съкровище Вълчитрънско съкровище
Вълчитрънско съкровище
Две чаши и капак за съд от Вълчитрънското златно съкровище, XIII-XII в.пр.н.е. Открити през 1924 г. случайно при изкопни работи. Оцелелите съдове тежат 12.425 кг.
Зооморфни ритони Зооморфни ритони
Зооморфни ритони
Зооморфни ритони, изработени от сребро с позлата. IV век пр.н.е., открити крй с. Борово, Русенско.
Златната маска Златната маска
Златната маска
Златна маска от началото на V век преди новата ера, част от тракийско съкровище, открито от д-р Георги Китов на 19 август 2004 г. край Шипка. Tежи 690 грама.
Огърлица, - Преславско Огърлица, - Преславско
Огърлица, - Преславско
Огърлица, част от Преславското съкровище, съдържащо бижута на българска принцеса, дъщеря или внучка на цар Петър I (927-969 г.)
Кана и чаша от траките Кана и чаша от траките
Кана и чаша от траките
Кана с прабългарски орнаменти, част от съкровище, открито при Наг Сент Миклош (сега в Румъния) в края на XVIII в., когато селото е било в пределите на Австро-Унгария. Смята се, че съкровището е принадлежало на рода на кан Крум, който е управлявал Трансилвания в края на VIII век.Чаша с изображение на тракийска колесница от IV в. пр. н. е. Открита в гроб на тракийска принцеса в град Враца.
Череп на свети Дионисий Череп на свети Дионисий
Череп на свети Дионисий
Реликвиарий - череп на свети Дионисий, вселенски патриарх, убит от турците в края на XV век и канонизиран за светец на православната църква.
Череп на светa Матрона Череп на светa Матрона
Череп на светa Матрона
Реликвиарий - череп на светa Матрона, обкован в злато с богата орнаментация, XVIII век, открит в град Охрид през 1917 г.
Мечът на кан Кубрат Мечът на кан Кубрат
Мечът на кан Кубрат
Меч на кан Кубрат с ножница, открита в погребението на хана край град Понтава в Украйна.
Халколитният некропол Халколитният некропол
Халколитният некропол
Халколитният некропол е намерен през 1972 при изкопни работи в района на курортен комплекс "Златни пясъци". При разкопките на повърхността излизат златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса. Те принадлежат на халколитно погребение, датиращо от IV хил. пр.Хр. От разкопаните над 80 погребения били събрани около 6,5 кг. златни предмети, изработени с много вкус и изящество.
Съкровището от Варненския Съкровището от Варненския
Съкровището от Варненския
Съкровището от Варненския халколитен некропол. Специалистите са категорични, че тези находки принадлежат на халколитно погребение, датиращо от IV хил. пр.н.е. Разкрити са 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Само в един от разкопаните гробове има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха. Освен многото златни украшения в некропола са намерени и различни фигурки на идоли и талисмани - антропоморфни (наподобяващи човешка фигура) и зооморфни (животински). Откритията във Варненския халколитен некропол са най-богатите в Европа от епохата на късния халколит. Те предхождат тези от Египет и Близкия изток. Учените ги наричат “най-старото злато в света” и “най-древната цивилизация в Европа”. Безспорно е влиянието на цивилизацията от Варненския залив върху зараждането на европейската култура.
Рогозенското съкровище Рогозенското съкровище
Рогозенското съкровище
Рогозенското е изровено от изкоп за водопроводПрез 1985 трактористът Иван Димитров прави водопровод в градината си. Ненадейно открива яма, пълна със сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. След проучването на място археолозите установяват, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. При проведеното издирване е открита втора яма с още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.