Галерии

Паметниците на града

Много паметници от дългата история на Пловдив са били издигнати и запазени през вековете.

Много от тези паметници са разположени в многобройните градини и паркове на града, други - в дворовете на църкви или културно-исторически сгради.

Ще се опитаме подробно да опишем мястото, където е разположен всеки един от тях.

Паметник на Съединениетo Паметник на Съединениетo
Паметник на Съединениетo
1. Паметникът на СъединениетоПаметникът, намиращ се на площад “Съединение” на бул. “Шести септември” в Пловдив, е издигнат в чест на стогодишнината от Съединението на България през 1885. След Руско-Турската война за освобождението на България от турско робство, Берлинският мирен договор от 1878 разделя България на две независими части (държави).Северната половина на днешната територия била наречена Княжество България (под управлението на княз т.е. принц) със столица София, а Южната – Източна Румелия (под управлението на губернатор, първият от които именитият българин Алеко Богориди) със столица Пловдив.Паметникът на Съединението изобразява Майката-Родина с лавровия венец на победата в ръце, крилете в полет символизират двете обединени части na България.
В памет на Освободителите В памет на Освободителите
В памет на Освободителите
2. Паметникът на Освободителите.Паметникът е построен на хълма Бунарджик Тепе през есента на 1881 по проект на руския архитект Вокар. Има формата на пресечена пирамида и е посветен на воините, участвали в продължилата три дни битка за Освобождението на Пловдив (1878) под командването на генерал Гурко. 
Братската могила Братската могила
Братската могила
3.Братската могилаБратската могила е мемориал, символизиращ благодарността на народа ни към хилядите герои, отдали живота си за освобождаването на Родината от Турско робство. В основата на паметника скулптурни фигури представят Освобождението. Монументът се намира в красив парк, разположен на западния край на бул. “Свобода”. 
П-к на Кочо Честименски П-к на Кочо Честименски
П-к на Кочо Честименски
4.Паметникът на Кочо ЧестименскиМемориалът на Кочо Честименски – човекът, отнел живота на семейството си и своя собствен живот в обградена от турците църква в Родопския град Перущица.Обущар от Пловдив, той изгорил работилницата си и потеглил със семейството си към Перущица, за да се присъедини към Априлското възстание против турците (Април 1876). Възстанието било жестоко потушено и двата съседни града – Перущица и Батак били буквално удавени в кръв. Бунтовниците и семействата им били изклани. За да не попаднат близките му в ръцете на турците, Кочо Честименски предпочел да ги убие.Паметникът на този велик българин се намира в малка градинка на бул. “Шести септември”.
П-к на Паисий Хилендарски П-к на Паисий Хилендарски
П-к на Паисий Хилендарски
5. Паметникът на Паисий ХилендарскиПаметникът на Паисий Хилендарски пред Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.По време на близо петвековното турско робство националните ни ценности и обичаи са били съхранявани в изолираните от турско влияние планински селища и манастири. През 1762 Паисий Хилендарски, монах от Хилендарския манастир написва историята на своя народ – книгата “История славянобългарска”, призовавайки българите да помнят своето минало и величие. Това имало дълбоко значение – тези исторически писания подтикнали българския народ към национално самоосъзнаване и определяне. Паисиевата история поставя началото на националното Възраждане, белязано от бързото развитие на българските училища и извоюването на независимост за  Българската Православна Екзархия преа 1870. Шест години по-късно, през 1876, български бунтовници обявяват Априлското възстание, чието жестоко потушаване се определя като грубо насилие от Европа и спомага за избухването на Руско-Турската Освободитена война от 1877-78. 
Старинен Пловдив Старинен Пловдив
Старинен Пловдив
6. Добре дошли в Стария градПриветствие по един изискан начин – под формата на древна монета, подарък от Германо-Българското дружество Саксония - Анхалт 
П-к на Гюро Михайлов П-к на Гюро Михайлов
П-к на Гюро Михайлов
7. Паметникът на Гюро МихайловПаметникът на Гюро Михайлов на Централния площад в Пловдив – в памет на човека, изпълнявал задълженията си до самия край. Този български войник отказал да напусне поста си, когато в охраняваната от него сграда избухнал пожар, и загинал в пламъците. Паметникът е дело на проф. Никола Кожухаров – един от лидерите на Българското изобразително изкуство. Паметникът се намира В източната част на Цар Симеоновата градина, до сградата на Военния клуб. 24 декември 1880 г. Часът беше около 10 и 30 минути през нощта. Току-що бях заспал и ме събудиха виковете “янгън вар” (пожар има) на сакаджиите (продавачите на вода), които тичаха по улиците с натоварени с пълни мехове с вода коне......Облякох се набързо, излязох на улицата и се отправих в същата посока. Гореше зданието на Щаба на милицията, намиращо се близо до конака...Пристигнах на мястото на пожара. Цялото триетажно паянтово здание беше в пламъци. Грамадни огнени езици се подаваха от всички негови прозорци. Градската пожарна команда бе пристигнала с една само ръчна помпа, но като видя, че е немислимо да се бори с това първобитно пожарогасително средство, ограничи се да пръска намиращото се от другата страна на улицата двуетажно здание, което беше почнало да пуши от силното нагряване.Към 11 часа и 30 минути преди полунощ цялото горящо здание рухна. Узна се още тогава, че от намиращите се в него войници само двама могли да се спасят, като скочили на улицата от третия етаж, а останалите пет-шест человека загинали.На следующия ден се назначи комисия със задача да изрови труповете им. В състава є влизах и аз, макар да служех тогава в Учебния батальон, когато другите членове на комисията, както и загиналите войници, бяха от 1-ва пловдивска дружина.Първата работа на комисията бе да разпита хвърлилите се от третия етаж двама войници, които се намираха на лечение в Областната болница “Св. Пантелеймон”...Били постоянни вестовои за ординарческа служба в Щаба на милицията. Във фаталната нощ спали в отредената за тях стая на третия етаж, на северната страна на зданието. По едно време усетили силен пушек, който почнал да ги задушава. Те веднага станали, излезли вън от стаята и видели, че стълбището, което води за втория етаж, е в пламъци. Тогава се спуснали да търсят място, за да се хвърлят долу, и попаднали в стаята, гдето бил паричният ковчег заедно с часовия Гюро Михайлов до него. Те му казали, че цялото здание гори, и го поканили да се спасява, като се спусне от прозореца на улицата заедно с тях.Гюро Михайлов отговорил, че без разводящия не може да напусне поста си. Те му съобщили, че разводящият не може да дойде, защото стълбището и цялото здание са в пламъци, а може би и той сам да е вече загинал, но Гюро пак повторил, че без разводящия не може да напусне поста си. След тоя отговор, предполагайки, че пред явната смърт, която го застрашава, Гюро ще да се е умопобъркал, поискали насила да го вземат и спуснат през прозореца на улицата, но той насочил пушката си срещу тях и не ги допуснал да се доближат. При тая негова упоритост те го изоставили и се спуснали един след друг на улицата.Разкопките за издирването на труповете на загиналите започнаха на 28 декември, когато огънят бе съвършено изгаснал. Най-напред се начена с разчистването на мястото, над което се намираше стаята с паричния ковчег. След непродължителна работа той бе открит, а до него трупът на Гюро Михайлов заедно с железните части на пушката му: обстоятелство, което свидетелстваше, че не се е отделил нито на крачка от ковчега и е умрял като герой мъченик на поста си.На 30 януари петте трупа бяха погребани в градските гробища с военни почести от цялата 1-ва дружина и при присъствието на множество граждани.Младите офицери в гарнизона събраха помежду си известна сума и дадоха едно представление в театър “Люксембург” в града, с която сума издигнаха на гроба един циментов блок, на който бяха написани техните имена. При освещаването на тоя блок казах няколко думи за значението на подвига на Гюро и за примера и назиданието за поколенията как трябва да се служи на родината.Гюро Михайлов беше от пловдивските села на възраст около 21 години. Постъпил като новобранец в 1-ва пловдивска дружина заедно с другите новобранци на 15 септември 1880 г. На 24 декември бил назначен за първи път в караул. Значи служил всичко 3 месеца и 9 дни. Той не е давал клетва за вярна и предана служба, защото такава не съществуваше в милицията. Румелия бе автономна област, но подвластна на султана, и тоя последният се смяташе за върховен началник на нейните въоръжени сили. Следователно войниците трябваше да се кълнат за вярност и преданост на султана, а в милицията нямаше да се намери нито един българин офицер или войник, който да вдигне ръка и се закълне за вярна и предана служба на цариградския кръволок червения султан Абдул Хамид II.Из спомените на генерал Стилиян КовачевМъжество, неподвластно на времетоИ в миналото в оценката за подвига на Гюро Михайлов и четиримата му другари се редуват възхвали, подценяване и прикрито отричане. Според дистанцията на времето и политическата обстановка. На 30 януари 1881 г. изгорелите живи войници са погребани в пловдивските градски гробища с военни почести. Саможертвата им според в. “Марица” “изтръгнала звукове на удивление и из най-закоравелите противници на българите”. Младите офицери от гарнизона събират пари и дават представление в театър “Люксембург”, за да бъде издигнат паметник на героите. Румелийското областно събрание се включва в инициативата с 25 турски лири. Ноември 1938 г. - откриване на паметника. Сред присъстващите са архимандрит Флавиян, кметът Божидар Здравков и началникът на гарнизона генерал Марков.След година и половина на 6 юни 1882 г., паметникът е осветен. Не би могъл да се смята за изтънчена творба представлява циментов блок, на който са вдълбани имената на петимата загинали. На осемдесет метра е от лобното им място, но е в гробището. Как оттам може да напомня на живите за героизма, как може да се превърне в светиня за българската войска? Няма ли в обкръжението си от мъртъвци да бъде забравен и подвигът?Вторият паметникПрез 1905 г. директорът на градската библиотека д-р Борис Дякович известен интелектуалец и патриот предлага в южния край на днешния площад “Съединение” да бъде издигната гранитна колона с имената на загиналите. Върху нея да бъдат изписани и строфите от Вазовото стихотворение “Пред гробът”. Дякович се обръща към командира на Втора пехотна тракийска дивизия Никола Иванов (бъдещият генерал, предвождал прочулата се в щурма на Одрин през 1913 г. Втора армия) с молба да се набавят пари. Учредява се фонд. В него българи, евреи, арменци, 110 поделения от страната и 7 банки събират 11 883,94 златни лева.Но идеята е осъществена едва през 1938 година. Паметникът е дело на скулпторите проф. Никола Кожухаров, Мина Иванов и арх. Стойков. Заслугата да се появи насред града (дори площадът, на който е разположен, е преименуван на “Гюро Михайлов”) е на кмета Божидар Здравков. На освещаването на паметника присъстват кметът, началникът на гарнизона генерал Марков, архимандрит Флавиян, близки на загиналите, хилядно гражданско множество. В кореспонденцията си от 1938 г. в. “Днес” пише: “В неделя (27 ноември б. р.) Пловдив бе свидетел на един голям празник. Това тържество бе манифестация на несломимия български дух, на ония добродетели, които е насаждала и продължава да насажда родната войска.”Среднощно изселванеНа площада паметникът престоява до 1962 г. Наближава поредният пловдивски есенен панаир и за случая трябва да се пусне автомобилният поток през току-що прокопания тунел под едно от тепетата. Мястото, на което е дотогава скулптурната композиция, обаче ще “затапва” булеварда. Затова общинарите решават да я преместят в казармата на Девети полк та нали Гюровата Първа милиционерска дружина е основата му. Другото оправдание е, че още към 1932 г. военните са предлагали казармата като вариант за място на паметника. Паметникът на героите в “изгнание”Решението на общината обаче има и политически мотив с какво един войник от “царската” армия (от смъртта до Съединението е имало още пет години) е толкова заслужил, та да не бъде “изселен”.В 22,30 кранът натоварва гранитния блок и бронзовата композиция и с камион ги откарват в казармата. При товаренето е прекършена едната пушка, част от постамента е разрушена.Минават няколко години и теренът на казармите трябва да се опразни заради новия градоустройствен план. Предстои да се строи хотел “Ленинград” (днес “Санкт Петербург”).С годините общината постепенно “изстива” за патриотичната идея. Паметникът е преместен на булевард “Независимост”, което го доосакатява следствие на “товаро-разтоварните” дейности постаментът е нащърбен и е със седемдесет сантиметра по-нисък, частта от дулото на пушката вече напълно липсва.Генерал-полковник Атанас Семерджиев на няколко пъти повдига въпроса за Гюро Михайлов и другарите му. Настоявал не само да се възстанови паметникът, но и да се издигне нов мемориал в центъра на Пловдив. Идеята влизала в общинските планове, но бързо е зарязвана заради градоустройствените промени. Те били и извинението.“Спасителят”от Гладно полеСледващата спирка е в крайградския пущинак на местността Гладно поле, близо до пътя Пловдив Първомай. Случайността свързва генерал Иван Желев командира на пловдивската дивизия на строителните войски, със съдбата на паметника. Той разказва: “ Когато веднъж минавах с кола покрай Гладно поле, видях няколко цигани, които се приготвяха да къртят нещо, за да отделят бронзови фигури.”Незабавно изпраща от поделението двама офицери да подготвят пренасянето на композицията в поделението. Още на следващия ден паметникът е монтиран на плаца. Поръчват да се отлее наново строшената пушка.“Учехме войниците кой е Гюро Михайлов, че е загинал, без да отстъпва от мястото си. спомня си Иван Желев. Той стоеше пред тях, пред него се водеха строевата подготовка, връчваха се награди.” Генералът признава, че освен като символ на подвиг в името на отечеството, за него композицията е уникална и като творение на изкуството. Най-сетне отново на постНай-сетне на 3 март 1994 г. паметникът се озовава на подходящото място в подходящото време на площада, вдясно от Военния клуб. След 124 години Гюро Михайлов се връща на поста си.Подготвителната работа по връщането на Гюро Михайлов обаче започва през 1992 г., когато се учредява комитетът “Защита на историческото достойнство на Пловдив”. Първата му цел е възстановяването на паметника на Гюро Михайлов. В него влизат петнайсетина интелектуалци, сред които синът на пловдивския кмет Божидар Здравков Антон, членове на Съюза на възпитаниците на военните на НВ училища. Главните действащи лица за материализирането на идеята са председателят на комитета д-р Боньо Бонев (син на командира на Девети полк Иван Бонев, спасил София от пробив на германците при Девебаир) и инж. Павел Ангелов.Д-р Боню Бонев си спомня: “Започнахме да пропагандираме идеята със статии за Гюро Михайлов и паметника. Отидох и при кмета Гарабед Томасян. Като всички хора под петдесетте, той нищо не знаеше за подвига му. Обаче прие да внесе искане за място до общинския съвет.”През 1993 година общинарите решават да възстановят паметника. Предложението на Гарабед Томасян е бронзовите фигури да бъдат качени върху постамента, останал от разрушения Паметник на комунарите. Така Гюро и другарите му ще са на пост пред кметството. Комитетът обаче се възпротивява. Накрая се приема композицията да бъде монтирана на площада до Военния клуб.“Чехите издигнаха паметник на Ян Палах (самозапалил се в Прага през 1968 г. в знак на протест срещу нахлуването на войските на Варшавския договор б. а.) казва д-р Боньо Бонев, а ние бяхме забравили за Гюро Михайлов и другарите му, които също като него изгоряха доброволно живи. Може да е бил неуко момче, но подвигът си е подвиг.”Янко ДОЛАПЧИЕВ От http://bgsoldier.eamci.bg
Паметникът на Момотаро Паметникът на Момотаро
Паметникът на Момотаро
8. Паметникът на легендарния японски фолклорен герой Момотаро Този паметник в Централната градина е в чест на братските отношения, които се развиват през последните 30 години  между градовете Пловдив и Окаяма, Япония. Според вярванията Окаяма е родният град на легендарният герой Момотаро. Легендата разказва, че в праскова се родило бебе, и било осиновено от бездетно семейство. Нарекли го Момотаро (Прасковен). Момотаро и неговите приятели – куче, маймунка и фазан – намерили и прогонили чудовищата, които обитавали остров Орге.
Блажените мъченици Блажените мъченици
Блажените мъченици
9. Паметникът на блажените мъченициПо време на визитата си в Пловдив през май 2002 г., Папа Йоан Павел II обявява трима български свещеници-мъченици за блажени. Тримата католически свещеници, Камен Вичев (р. 1893), Павел Джиджов (р. 1919) и Йосафат Шишков (р. 1884), екзекутирани от комунистите през 1952 г., като организатори на шпионаж срещу народната власт. Папата официално обяви блаженството им по време на посещението си в Пловдив.
Паметникът на Камен Вичев Паметникът на Камен Вичев
Паметникът на Камен Вичев
10.Паметникът на Камен ВичевПаметникът на отец Камен Вичев (един от тримата Български свещеници-мъченици, обявени от Папа Йоан Павел II за блажени) –  бул. “Мария-Луиза”.
П-к на Еврейската общност П-к на Еврейската общност
П-к на Еврейската общност
11.Паметник на Еврейската общностПаметникът се намира недалеч от североизточния ъгъл на булевардите “6ти Септември” и “Руски”Надписът, на староеврейски, български и английски, гласи:“ На всички, които спомогнаха за спасението ни на 10ти Март, 1943. От признателната еврейска общност на Пловдив “(Българското правителство отказало да предаде 50 000 български евреи на нацистите през 1943)
Паметникът на Иван Вазов Паметникът на Иван Вазов
Паметникът на Иван Вазов
12. Паметникът на Иван ВазовПаметникът на Иван Вазов (1850-1921) – в парка на улицата в Пловдив с къщата, където е работил. Къщата на съседната улица, където е живял, вече не съществува.Иван Вазов – великият български писател, поет и публицист на Възраждането. Вазов е авторът на романа “Под игото”. За повече от 50 години той е най-значимата фигура в българската следосвобожденска литература. Поет, който вижда социалната роля на литературата като неделима част от живота и съдбата на един народ. Вазов прекрасно познава българския национален характер и произведенията му и до днес остават безценно съкровище на българската култура.Вазов се приема за патриарха на българската литература, поставил най-високите критерии за следващите поколения писатели. Фактически Вазов е основател на всички литературни жанрове в съвременната българска литература. Произведенията му са блестяща демонстрация на творческите му способности. Заради любовта му към Родината, нейната свобода и природа, и способността му да  въплъти в произведенията си българските традиции, история, морал и национален дух – Вазов заслужава да бъде наречен Българският поет.
Къщата на Вазов Къщата на Вазов
Къщата на Вазов
13. Къщата, в която е работил ВазовКъщата, в която Иван Вазов (великият български поет и писател) е работил през периода 1880-1885 – отпред се вижда паметната плоча. Днес къщата е собственост на Община Пловдив.
П-к на Захари Стоянов П-к на Захари Стоянов
П-к на Захари Стоянов
14. Паметникът на Захари СтояновПаметникът на Захари Стоянов – намира се точно зад Природо-научния музей в Пловдив.Паметникът на Захари Стоянов, български учител и автор на великия роман “Записки по българските възстания” (1870 – 1876)
П-к на Стефан Стамболов П-к на Стефан Стамболов
П-к на Стефан Стамболов
15.Паметникът на Стефан СтамболовПаметникът на Стефан Стамболов – на главната улица, почти пред сградата на Общината.Стефан Стамболов става министър-председател на България след Съединението през 1885 и е известен с твърдото си управлвние. От всички следосвобожденски политици, Стамболов е най-приветстваният и най-отричаният – което е доказателсво за необикновената му личност.Стамболов активно работи за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през есента на 1885. И когато българите са призовани да защитят Родината си във войната със Сърбия, Стамболов, по това време председател на Народното събрание, също облича военната униформа. 
Фонтанът - паметник Фонтанът - паметник
Фонтанът - паметник
16.Фонтанът в Цар Симеоновата градинаЦар Симеоновата градина (Централния парк) – фонтанът, построен от италианския архитект Арнолдо ДзокиИзграждането на най-известният днес парк в Пловдив се свързва с името на швейцареца Люсиен Шевалас, работил през 19ти век като придворен градинар на турския султан Абдул Азис. Шевалас пристигнал в Пловдив по покана на губернатора на Източна Румелия – Алеко Богориди.В края на 1891, площ от около 70 декара, където щяло да бъде организирано Първото българско изложение, било заравнено и почистено от храсти и боклуци. Първо Шевалас посял семената на различните треви, после засадил дървета и най-накрая направил терасите, езерата и фонтаните. Той положил специални грижи за голямото езеро, заменило существуващото преди това блато.В източната част на парка бил изграден изящен фонтан със статуя, дело на известният италиански скулптор Арнолдо Дзоки.Това е единствената реликва от изложението, останала и до днес в парка.
П-к на Сашо Сладура П-к на Сашо Сладура
П-к на Сашо Сладура
17.Паметник на Сашо СладураЕдин от специалните паметници на Пловдив – паметникът на Сашо СладураНадписът гласи: “ В памет на Сашо Сладура (1916-1961) и хората на изкуството, загинали по време на комунистическия режим (1944-1989)"Музикантът Сашо Николов (галено – Сладура) свирел в джаз-формации като “Овчаров” и “Оптимистите”. Техният репертоар бил строго цензуриран, както всичко по онова време. Джаз музиката била преследвана като опасна за комунистическото общество – това било тежко време за джаз и поп-стила – някои музиканти били интернирани в други градове, а Сашо Сладура – изпратен в концентрационния лагер Белене, където починал на 45. 
П-к на Георги Раковски П-к на Георги Раковски
П-к на Георги Раковски
18.Паметникът на Георги РаковскиПаметникът на Георги Сава РаковскиНачалото на организираната революционна борба за освобождение от турско робство е поставено от Георги Сава Раковски (1821-1867) – писател и публицист, основател и идеолог на национално-освободителното движение.Раковски е един от лидерите на борбата за независимост. През 1862 той сформира Първата българска легия в Белград, след това обикаля цяла Европа в търсене на подкрепа за българската кауза. Някои групировки в България отричали радикалните му методи, но неговата поезия и приносът му към журналистиката били дълбоко подкрепяни от младото поколение.
П-к на Найден Геров П-к на Найден Геров
П-к на Найден Геров
19. Паметникът на Найден ГеровПаметникът на Найден Геров (1823 – 1900) – лексиколог, писател, фолклорист и член на Българското общество на писателите.
П-к на Олга Скобелева П-к на Олга Скобелева
П-к на Олга Скобелева
20. Паметникът на Олга СкобелеваПо време на Руско-Турската Освободителна война майката на генерал Скобелев, командващ руските армии в епичните битки за освобождение на Плевен, Олга, ръководела военен лазарет. Благодарение на нея в Пловдив било отворено първото сиропиталище, дало подслон на близо 200 деца - сираци на загинали в Априлското възстание и Руско-Турската война.Веднага след войната, Олга Скобелева се завръща в България – вече като представител на Руския Червен кръст – и отваря сиропиталища, училища и болници в различни части на страната.На 6ти Юли, 1880, тя тръгва за Чирпан, носейки голяма сума пари за благотворителни цели. В покрайнините на Пловдив е нападната и брутално убита. През 1965 на мястото на убийството, в памет на Олга Скобелева е издигната статуята на майка, прегърнала две деца.
П-к на Васил Петлешков П-к на Васил Петлешков
П-к на Васил Петлешков
21. Паметникът на Васил ПетлешковВасил Петлешков (1845-1876 г.)Васил Петлешков е лидер (Апостол) на Априлското възстание, 1876, в Родопския град Брацигово – той е избран да обяви началото на възстанието. След жестокото му потушаване е заловен от турците жив. Измъчван с огън да предаде другарите си, той отговорил единствено : “Ако има вина – тя е моя. Бях аз, и никой друг”. Не се пречупил до края.Обгорялото му тяло било довлечено в покрайнините на Брацигово, пронизано от байонетите на турските войници и оставено там. Съграждани на Петлешков го погребали на следващия ден, 9ти Май, 1876. 
П-к на Васил Левски. П-к на Васил Левски.
П-к на Васил Левски.
22. Паметникът на Васил ЛевскиРазположен е в парка на Бунарджик Тепе (хълмът с паметника Альоша). Негов автор е известният скулптор проф. Иван Лазаров, съгражданин на великия български революционер, паметникът е построен през 1942.Васил Левски (1837-1873), идеолог и организатор, най-великата фигура на Българскота национално революционно движение и бунт, основател на Вътрешната революционна организация и Българския Революционен Централен Комитет.Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово (1837). Монах, а после и дякон (1859), той прегръща идеите на Георги Сава Раковски и се присъединява към борбата за национална независимост, ставайки член на Първата българска легия в Белград (1862).Благодарение на смелостта и героизма си е наречен Левски (като лъв). По-късно взема участие в битките за освобождение на Румъния Член е на различни български революционни чети, борещи се за свободата на България. Горчивият резултат от тези битки го довел до идеята за формиране на добре организирана мрежа от революционни комитети. През периода 1868-1872 обикаля България, създавайки тази организация. Васил Левски е предаден на турците от свой съратник, осъден на смърт и обесен в София (на това място днес се издига паметник).
П-к на Христо Ботев. П-к на Христо Ботев.
П-к на Христо Ботев.
23. Паметникът на Христо БотевХристо Ботев (1848-1876), български поет и борец за свобода, получил образованието с в Русия. Бил е член на Българския Освободителен комитет в Бесарабия и работи като журналист в Браила, Румъния. Неговите поеми са публикувани в Букурещ през 1875, и имат мощно политическо въздействие. Пише също прекрасни лирични любовни поеми.По време на Априлското възстание от 1876, Ботев отвлича австрийски параход и пресича р. Дунав със своята чета от 200 човека – български емигранти в Румъния. Групата навлиза на 20 километра във вътрешността, преди да бъде обградена и разбита от турски войски на 2ри юни, 1876. Ботев умира в битката. Почитан е като български национален поет. Едни от най-известните стихове на Ботев илюстрират красотата на неговата поезия:Настане вечер, месец изгрее,звезди обсипят свода небесен.Шуми гората, вятърът стене,Балканът пее бунтовна песен. 
П-к на капитан Бураго. П-к на капитан Бураго.
П-к на капитан Бураго.
24. Паметникът на капитан БурагоПаметникът на капитан Бураго е разположен в стария парк на Пловдив, известен преди като Дондуковски. Дело е на Пловдивския скулптор Виктор Тодоров. Издигнат е в чест на смелия руски офицер, който в нощта срещу 4-ти януари, 1878, повел своя ескадрон през ледените води на р. Марица и попречил на оттеглящите се турски войски да опожарят Пловдив.
П-к на Антон Безеншек. П-к на Антон Безеншек.
П-к на Антон Безеншек.
25. Паметникът на Антон БезеншекПаметникът на Антон Безеншек, бащата на българската стенография (1854-1915). След Освобождението от турско робство (1878), новото българско правителство кани словенския специалист по стенография Антон Безеншек – да води протоколите в Парламента, както и да популяризира стенографията у нас. Безеншек е бил също учител Пловдивската мъжка гимназия.
П-к на българските бащи. П-к на българските бащи.
П-к на българските бащи.
26.Паметник на българските бащиПаметник на всички български бащи, загинали във войните (1912-13, 1916-18).Паметникът се намира в двора на сиропиталището “Мария-Луиза” в Пловдив
П-к на Пейо Яворов. П-к на Пейо Яворов.
П-к на Пейо Яворов.
27. Паметникът на Пейо ЯворовИменитият български поет, автор на революционна поезия, а също и на невероятно нежни любовни стихове е роден в Чирпан (на 30 километра от Пловдив) на 1ви януари, 1878. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Пламенен привърженик на идеята за освобождение на Македония, първоначално Яворов е редактор на различни вестници и списания, посветени на тази идея, а по-късно и революционер, борещ се за активно за осъществяването й. Близък приятел и съратник на лидера на Македонското освободително движение – Гоце Делчев, Яворов е и негов биограф. Той е също един от привържениците на Арменската кауза (хиляди семейства са били изселени от родните им места от турците, и 50 000 са дошли в България). Една от най-хубавите му поеми е посветена на страданията на тези хора. По-късно, живеейки в София, Яворов влиза в кръга на най-големите интелектуалци от онова време. Става редактор на най-известното литературно издание  - списанието “Мисъл”.Яворов е известен и с трагичния си личен живот – първата му любов е нежната и уязвима Мина Тодорова. По-късно се жени за страстната и ревнива Лора Каравелова. През ноември, 1913, след трагичен скандал Лора се застрелва. Яворов също се опитва да се самоубие, но изстрелът в слепоочието само го ослепява. Съкрушен е от последвалия процес и слуховете, определящи го като убиец на Лора. Почти година по-късно – на 29 октомври, 1914, за да е сигурен, че няма да оцелее отново, поетът поглъща огромно количество отрова и се застрелва.Един символ изпъква в българското литературно съзнание, щом се спомене името на Яворов – “Две хубави очи”. Тази поема, посветена на Лора, винаги е била високо оценявана от литературните критици и безспорно е шедьовър на българската поезия.            “ Две хубави очи. Душата на дете.Две хубави очи. Музика, лъчи.Не искат нищо и не обещават те.Душата ми се моли.Дете!Душата ми се моли...” 
П-к на Душо Хаджидеков. П-к на Душо Хаджидеков.
П-к на Душо Хаджидеков.
28. Паметникът на Душо ХаджидековДушо Хаджидеков (1827-1878), член на революционния комитет, създаден от Васил Левски през 1869. След бруталното потушаване на Априлското възстание през 1876, той е хвърлен в подземията на “Таш Капия”. На 4-ти януари, 1878, само броени часове преди освобождението на Пловдив, е убит от турските войници, заедно с още 122 арестувани българи...
Кръстът-паметник Кръстът-паметник
Кръстът-паметник
29. Кръст-паметник на мястото на жертвите от подземията на "Таш Капия". На 4ти януари, 1878, когато руските освободители пристигат в Пловдив, предвождани от капитан Бураго, неофициалната турска армия, наречена “башибозук”, извежда от подземията на “Таш Капия” 123 българи -патриоти и ги избива. На това място днес има кръст в знак на уважение към жертвите.Душо Хаджидеков, борец против турското подтисничество, е също между тези жертви.
Никола Йонков Вапцаров Никола Йонков Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров
30. Паметник на Никола Йонков ВапцаровНИКОЛА ВАПЦАРОВ е роден на 7.12. 1909 г. в Банско. Осъден на смърт и разстрелян през 1942 г. Мечтател-романтик, Н. Вапцаров - чрез стиховете си, изживява света в неговата многоликост - сажди и грим, задух и небе, машини и хора. Люшкан между реалността и илюзиите, той остава верен на себе си - илюзиите.
Никола Йонков Вапцаров Никола Йонков Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров
31. Надпис до паметника на Никола Вапцаров:"Но в бурята ще бъдем пак с теб,народе мой, защото те обичахме..."14 часа на 23 юли 1942 г.
Филип ІІ Филип ІІ
Филип ІІ
 Филип ІІ Паметник на Филип ІІ в Пловдив, издигнат през 2004-та година с пари на Фондация “Левентис”. Фондацията открай време финансира проекти, свързани с българската история - с тяхната помощ се възстанови костницата на Бачковския манастир, благодарение на тях Пловдив има втора антична сцена.
Паметникът на Гюро Михайл Паметникът на Гюро Михайл
Паметникът на Гюро Михайл
Паметникът на Гюро Михайлов в ПловдивИмето на Гюро Михайлов дълго време предизвикваше присмех и почуда. За мнозина той бе глуповат човечец, който се жертвал ненужно, за да изпълни дълга си. Истината обаче е далеч по-различна. 20-годишният войник е синоним на смелост, а не на фанатизъм. И постъпката му е героична, но това трудно може да бъде разбрано от хора, свикнали на дребни хитрини и комерсиалност.