Галерии

Перперикон

Българската Троя лежи край Кърджали

В свещеният град Перперикон, останал свещен и по времето на християнството, ще се срещнете с древността. От ХХІ век ще се пренесете 8 000 години преди Христа. И ще видите едно от чудесата на света, дълго търсено от изследователите и намерено край Кърджали - светилището на Дионис, описано от Херодот. Това е хипотезата на учените, която се доказва с всеки разкрит сантиметър от Перперикон. Тук е била резиденцията на тракийските царе и това убедително се потвърждава от разкопките това лято.

Дворецът е бил масивна Г-образна сграда с дебели стени. Част от стените са рязани естествени скали, по които личат ниши за гредите на поне триетажния дворец с височина над 15 метра. Градежът е от каменни блокове, типични за мегалитното строителство.  В унисон с монументалната сграда е и подходът към царската обител. До парадния вход с добре запазен праг водят около 200 м каменни стъпала, които са широки около 3 м. Този уникален подход е срещан в Мала Азия.

Край днешния Кърджали е била една от столиците на тракийското царство. В онези времена имало няколко столици - резиденции. Където е царят, там е престолната, с него е армията и хазната. Царят е бил първожрец, затова неговата резиденция е била и храм. Това обяснява големия брой жертвеници около крепостта - вероятно над 1000. Предполага се, че всеки род имал свой жертвеник на някоя от стърчащите скали. 

При последните разкопки на няколко метра от двореца бе открит голям жертвеник, подходящ за едри животни и човешки жертвоприношения, каквито са правени по онова време. Според специалистите дворецът е граден в V-IV в. пр. н. е. По нишите за гредите, които личат добре в скалите, и каменните прагове може да се направи компютърен модел на сградата. В най-ниския етаж на двореца откриха пет ограбени от иманяри саркофази. Те са вкопани в скалистия под, до тях има ниши за даровете. Според специалистите там са били погребани важни особи от тракийското царско семейство. 

В западното помещение се намира олтар, съдят археолозите по запазен каменен постамент. В северозападната част е открита крипта с 15 гробници - каменни саркофази. Названието на крепостта определено е с тракийски корен, тя е наречена Перперикон, на бога на камъка Пер,

Въз основа на намерената керамика изследователите предполагат, че мястото е било център още в ХII-ХI век пр. н. е. Неговото значение било голямо през епохата на елинизма (III-II в. пр. н. е.) и през римския период (I-III в. от н. е.). Открити са следи и от прабългари - рисунки в жертвеници се тълкуват като изображения на прабългарската богиня на плодородието - Умай. През ХIII-ХIV в. крепостта под името Хиперперокион ебила  областен център и епископско средище във Византия. 

Този факт е документиран върху стар ръкопис във Вселенската патриаршия. Българският цар Иван Александър, осъществил през 1343 г. военен поход, завоювал твърдината и назначил архонт. Скоро обаче ромеите си върнали крепостта. Точно тук в ново време е открит златният печат на цар Иван-Александър. Уникалната находка , за съжаление, била открадната от Пловдив, а последните сведения сочат, че сега е в американска частна колекция. 

Перперикон е избран единствен от Министерството на Културата като паметник, който да представя министерството по програми ФАР. Проектът се подготвя от община Кърджали и разчита да получи 350 000 евро. Тогава Перперикон ще се превърне в обект на културния туризъм в България с  изграждането на нов път, паркинг и зала за презентации. За да дойдат у нас стотици хиляди туристи и да видят паметника със световно значение, сравним с Делфи, Микена и Троя. Дотогава можете да направите това по Интернет, на адрес:  www.perperikon.bg

Хълмът на Перперикон Хълмът на Перперикон
Хълмът на Перперикон
 Мощно укрепеният  някога Акропол на свещеният град Перперикон се намира на 15 километра североизточно от Кърджали . 
Официалното стълбище Официалното стълбище
Официалното стълбище
 Официалното стълбище ,водещо към  двореца-светилище и Акропола от юг.
Каменните стъпала Каменните стъпала
Каменните стъпала
 Сто метровото стълбище е с изсечени в камъка стъпала.
Част от стълбището Част от стълбището
Част от стълбището
 Все още личат следи от длетата на античните каменоделци.
Двойното стълбище Двойното стълбище
Двойното стълбище
 Двойно стълбище,водещо към двореца-светилище.
Северното крило Северното крило
Северното крило
 Галерия към северното крило на двореца.
Входните съоръжения Входните съоръжения
Входните съоръжения
 Входните съоръжения на двореца от юг.
 Церемониалната зала Церемониалната зала
Церемониалната зала
 Церемониалната зала на двореца.
Криптата Криптата
Криптата
 Каменните саркофази на владетелите. 
Дворцова улица Дворцова улица
Дворцова улица
  Една от скалните улици.
Тронът Тронът
Тронът
 Тронът на владетелите.
Източното крило Източното крило
Източното крило
 Източното крило на двореца с изглед към пътя,водещ за крепостта.
Богиня Умай Богиня Умай
Богиня Умай
 Рисунка на древнобългарската богиня Умай-VІІ-VІІІ столетие.
Кулата Кулата
Кулата
 Останки от средновековна кула в западната част на Акропола.
Крепостната стена Крепостната стена
Крепостната стена
 Част от крепостната стена в близост с южната порта на Акропола.
Южната порта Южната порта
Южната порта
  Тук е бил южния вход към Акропола с двукрила порта.
Акрополът Акрополът
Акрополът
 На това скалисто плато е бил разположен храмовия комплекс.
Каменна улица Каменна улица
Каменна улица
 По улиците на Акропола.
Водоснабдяване Водоснабдяване
Водоснабдяване
 Един от водните резервоари на крепостта.
Ритуалното вино Ритуалното вино
Ритуалното вино
 Каменна шарапана за добиване на гроздов сок.