Културно наследство

Дружество на пловдивските писатели

Литературната биография на Пловдив води началото си от втората половина на ХІХ век - тя е свързана с имената на възрожденските книжовници Найден Геров и Йоаким Груев. Блестящ е пловдивският румелийски период с петгодишното присъствие на Иван Вазов (с изключение на романа “Под игото”, той пише тук най-значимите си творби - “Епопея на забравените”, “Чичовци”, “Немили-недраги”). Захари Стоянов пише в Пловдив първия том на своите знаменити “Записки по българските въстания”. По същото време в Града на тепетата живеят и творят Константин Величков, Петко Р. Славейков. В пловдивската литературна биография се вплитат и разказите на Христо Максимов (Мирчо) от сборника “Тъмен свят”, ранните стихотворни опити на бъдещия класик Пейо К. Яворов, и елегичния Димчо Дебелянов, поетичните изповеди на Мадоната в черно - Екатерина Ненчева, ранните публикации на учителя в Търговската гимназия  - блестящия стилист Николай Лилиев.

По-късно, за по-кратки или по-дълги периоди, с Пловдив свързват живота и творчеството си енциклопедичният Николай Райнов, поетът-сатирик Васил Павурджиев, писателят и изкуствоведът Вичо Иванов, преподавателят във Френския колеж “Св. Августин” - бъдещият академик Петър Динеков. В Стария град на Пловдив Генчо Стоев пише знаменития си роман “Цената на златото” и свързва задълго творческия си път с пловдивското издателство “Хр. Г. Данов”. Може би трябва да се добавят още имената на Христо Борина и Христо Казанджиев, на Йордан Ковачев и Илия Енчев, на несправедливо забравяния Еньо Кювлиев (с любимите за децата от онова време негови герои Чичо Пей и Асма бей).

Всички те, а и много други, с по-голямо или по-малко участие, полагат основите и поддържат литературния живот под тепетата. През 1936 година в Пловдив е създаден литературния клуб “Пейо К. Яворов” (Димитър Петров - Фантето, Асен Халачев, Кръстьо Белев и др.). На 18 септември 1944 година клубът се преименува в литературен колектив “Христо Смирненски” (Вичо Иванов, Пейо Долев, Христо Горов, Кирил Войнов, Давид Овадия, Иван Цветков, Любен Станев, Христо Казанджиев, Мария Симова и др.).

През 1948-1948 година негов председател е Димитър Димов, известният по-късно автор на романа “Тютюн” и бъдещ председател на Съюза на българските писатели. През 1952 година е учреден и Кабинет на младия писател (Васил Урумов, Иван Теофилов - Свежин, Лиляна Михайлова, Иван Касабов, Емил Калъчев, Йордан Русков - единственият писател в България, лежал в затвора заради литературно писание - стихотворението “Зов за свобода” в защита на Унгарската революция от 1956 г. и др.).

В 1959 година е преименуван в духа на социалистическата конюнктура като Кабинет на литературните работници (Ради Христов - председател и членове Светомир Бабаков, Васил Урумов, Николай Казанджиев, Емил Калъчев, Коста Странджев, Иван Касабов, Александър Бандеров и др.).

През всичките следващи години до най-новото време Дружеството на писателите в Пловдив съществува и се води към Съюза на българските писатели в София. На 4 април 1991 година Дружеството се регистрира в Пловдивския окръжен съд като самостоятелно юридическо лице - организация с нестопанска цел, отделена и независима от други творчески формирования. Негови председатели през 80-те и 90-те години бяха Коста Странджев, Петър Анастасов, Георги Алексиев, Добромир Тонев, Тодор Чонов.

През тези години ни напуснаха и отпътуваха за по-добрия свят Коста Странджев, Иван Николов, Рашко Сугарев, Олег Кирилов, Николай Казанджиев, Никола Джоков, Свилен Панков, Николай Ватов, Добромир Тонев. Мир на духа им!

Днес в Дружеството на пловдивските писатели членуват 103 поети, белетристи, литературни критици и др., живеещи в Пловдив и близката околност, без разлика в политическа, религиозна, етническа и каквато и да е друга принадлежност.

Pegasus, writers' symbol Pegasus, writers' symbol
Pegasus, writers' symbol