Съгласно разпоредбите на Берлинския договор наскоро след Освобождението на България от турско робство, българските земи на юг от Стара планина остават откъснати от освободеното ни отечество. Южна Ромелия, назована Източна Румелия, се обособява като автономна административна единица под опеката на турския султан. В този период от историята на България, Пловдив се превръща в своеобразна столица на тази полуавтономна област. Седемте “румелийски години” на Пловдив се ознаменуват с творчески кипеж на българската литература, изкуство и култура. Тук работят и творят Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков, П.Р.Славейков, художниците Антон Митов, Иван Мърквичка, книгоиздателите Христо Г.Данов и Драган Манчов, видните просветни дейци Найден Геров и Йоаким Груев. През тези години до 6 (18) септември 1885 г., Пловдив се превръща в център на непримиримата борба за извоюване на пълна независимост на Източна Румелия и присъединяванетo й към Княжество България. В Пловдив думата “свобода” не е загубила възрожденското си обаяние и вдъхновява плеяда политически и културни дейци да я бранят с всички средства. Такова средство се явява и театърът.
През март 1881 г. окончателно е завършена специалната сграда за театрални представления в пловдивския хотел “ Люксембург”, намиращ се на ъгъла, образуван от днешните улици “Цариброд” и “Леди Странгфорд”. Това е първата специално построена сграда в България за нуждите на гастролиращите в Пловдив чуждестранни тетрални трупи. Според Георги Митев-биограф на пловдивския театър: “Външният му вид е бил семпъл, без всякакава фасадна украса и с нищо не се е различавал от най-обикновена къща. Вътрешността му обаче, стилно изписана, е била кокетна и е представлявала сама по себе си тип на средновековен театър”. Театърът имал 17 ложи с общо 64 места, елипсата на партера побирала 250-300 стола.По думите на проф. Д.Б.Митов-театрален учен и известен литературен критик: “В България тетралния живот почна с блясък от провинцията. Пловдив създаде българския театър и с безгранично себеотрицание го прати в столицата”. Имал е в предвид, че след гастрола си, пловдивските артисти създават в София на 22 юни 1888 г., столичен театър “Основа”.
Първата българска тетрална трупа просъществувала до 1885 г. Наричали я Румелийска, но на печата на трупата пишело Българска. След Съединението и последвалата го Сръбско-българска война – трупата се разпада. Търсещи препитание, някои от първооснователите приемат направеното им предложение от правителството след гастрола им в София и остават там. През 1903 г в пловдив се създава Пловдивска градска общинска трупа. Периодът до 1935г. за театъра е белязан с реални организационни и творчески резултати. Това се дължи на личности като Пьотр Михайлович Ярцев, Борис Еспе, Тачо Тачев, Стефан Киров... Строителството на театралното дело продължават Георги Стаматов, Хрисан Цанков и П.К.Стойчев. Тежки са условията в които работи театърът в годините 1939-1944. В първите години след 9-ти септември 1944 г. пред театъра се поставя изискването за преминаване на релсите на социалистико-реалистичното изкуство. Чак след прословутия Априлски пленум през 1956 г. настъпва известно разкрепостяване в духовната сфера на страната. Това се използва умело от творците, навлезли в редиците на пловдивския театър. В този период работят младите тогава режисьори Кръстьо Дойнов, Христо Христов, Крикор Азарян, Любен Гройс, Иван Добчев, Пантелей Пантелеев.
В края на 50-те и началото на 60-те години на пловдивска сцена завършват сценичната си дейност актьори, оставили трайна диря в българския театър – Елена Йорданова, Михаил Танев, Боян Петров, Райна Петрова, Георги Фратев, Стефан и Веса Кортенски, Стефан Христов, Петя Колчева, Георги Манев. С Пловдив в различни периоди свързват своята творческа биография и сценично израстване актьорите Любомир Димитров, Георги Русев, Наум Шопов, Емилия Радева, Петър Бурнусузов, Стефан Димитров, Любомир Киселички, Янко Чернев, Цвятко Николов, Петър Слабаков, Леда Тасева, Меди Димитрова, Мария Стефанова, Антон Горчев, Руси Чанев, Елена Райнова, Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Марин Янев, Тодор Колев, Кирил Кавадарков и др. Дълги години на пловдивска сцена играе чародеецът Димитър Панов (бай Пано). Незабравими са ролите на актрисата Цветана Манева – Нора, Албена, Жулиета, госпожица Юлия, Медея...
Значителен е приносът в постиженията на театъра на артистите, които и сега са в основното му ядро: Георги Василев, Георги Пенев, Стоян Миндов, Илия Секулов, Иван Томов, Величка Георгиева и напусналите ни неотдавна Никола Тодев, Йонна Караиванова, Стоян Бъчваров.
Млад или стар, Пловдивския театър непрекъснато е доказвал и ще продължи да доказва своята жизненост, способността си да се ражда, да се самоотрича и утвръждава. Да ражда усмивки и очистителни сълзи.