Именници: Евгени, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Божин, Божана. Обредна трапеза: 7, 9 или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята.
Стремежът е на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Вечерята започва с прекадяването на цялата къща * - да се прогонят злите духове. В ъгъла зад вратата се поставя ралото. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се се пристъпва към обредното ломене на боговицата. Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекет.
Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Първият залък от боговицата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. Среднощ тръгват коледарите.
Вечерта на този ден започва празненството, свързано с Рождество Христово. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. До IV в. в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
* Кадена вечеря
Задължителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден елемент от обредността. Първата Кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската (в Източна България първата Кадена вечеря е на Игнажден). Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички помещения в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ характер. Прекаденото на Бъдни вечер се смята по-особено и към него се проявява специално отношение. Например пластичната украса на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на семейството (според тяхното занимание) или с нея се захранва добитъкът.
От суровото жито сутрин се дава в кръг на кокошките, за да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите Кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, за да раждат, или в полозите на кокошките, за да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника (крушов,дъбов или буков пън, който гори в огъня на Бъдни вечер). Втората Кадена вечеря, срещу Нова година, е твърде сходна с бъднивечерската. След като прикади, обикновено само трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се запазват отново суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата Кадена вечеря на Йордановден.