Новини

Новини

СТРАСТНА СЕДМИЦА (СТРАСТНА НЕДЕЛЯ)

СТРАСТНА СЕДМИЦА (СТРАСТНА НЕДЕЛЯ)

14.4.2014 г. 08:00:00 ч.

Нарича се още Велика неделя - това е седмицата (понеделник-събота) преди ВЕЛИКДЕН, в която всеки ден се извършват определени действия, свързани с големия празник; седмицата, която започва с празника ВРЪБНИЦА и завършва в навечерието на ВЕЛИКДЕН.

От понеделник домакините започват събирането на яйцата за боядисване. Те трябва да са достатъчно на брой, за да има от тях до СПАСОВДЕН. През Страстната сряда жените не работят женска работа - не тъкат, не предат, не шият. В някои райони на този ден боядисват яйца.

Велики четвъртък
Ранната сутрин на Великия четвъртък е отредена в повечето райони на страната за боядисването на яйцата. Този ден се тачи повсеместно и за предпазване от градушка. Жените не работят, мъжете не орат. Същите забрани се спазват и през следващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци.

 * ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА -  Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.

След боядисването на яйцата се подхваща нов, млад квас, в който слагат лековити билки. На Велики четвъртък се слави и припомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съдът над Исус, неговата смърт и погребение.

В обредната практика на българите великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида - боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани ''писани'', шарени, перашки, кадънки, китанчета и др.

За художественото изписване се прилага различна технология - орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Много майсторство влага българката и при полагането на мотиви с геометричен и зооморфен характер. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие.
 
Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: ''Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден''. ''Да си червен(а) като Великденско яйце'', ''Да си здраво, бяло и червено''. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона.

Разпети петък (Велики петък)

На Разпети или Велики петък се възсъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение. На Разпети петък, моми и млади невести украсяват боядисаните яйца  с различни мотиви и по различен начин.

В петък, но по-често в събота, се приготвя специалният ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ, предназначен за празничната семейна трапеза, кръстника и за лазарската кумица. Хлябът носи още имената „яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло” и др. - обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за ВЕЛИКДЕН.  Приготвя се в събота (някъде и в петък) на СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома.  Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина.

Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с различни шарки.  Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му.  Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.


Велика събота

В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба. На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара: “Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари”. Според преданията, след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството - правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош, и след смъртта си да постигне рая или ада. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца. 

Св. Екатерина
Св. Екатерина
24.11.2014 г. 10:00:00 ч.
На 24 ноември църквата отбелязва паметта на Великомъченица Екатерина. Екатерина била чудно хубава и изключително религиозна девойка, родом от Александрия. Един ден в ...
Св. княз Александър Невски
Именници: Александър, Александра, Сашо, Сашка, Цанко (името „Александър” е от старогръцки произход и означава „защитник на мъжете").
Въведение на Божията Майка в храма - Ден на християнското семейство
На 21 ноември Българската православна църква отбелязва един от големите Богородични празници - Въведение на Божията Майка в храма, честван и като Ден на християнската младеж и семейство.
Св. апостол и евангелист Матей
Чества се на днешния ден, 16 ноември (29 ноември стар стил).
КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ (преди Коледните пости)
Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки" - тъй се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.
Днес е Св. Мина (Мчц-и Св. Мина, Св. Виктор и Св. Викентий; Преп. Теодор Студит; Мчц-а Стефанида)
Именници: Минчо, Мина, Минка; Виктор, Виктория; Викентий.\r\nНа 11 ноември православната църква отбелязва празника на Свети Мина,
8 ноември - Архангеловден (Събор на Св. Арх.Михаил)
Именници: Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил, Милен, Милена\r\nОб...
ГОЛЯМА (АРХАНГЕЛСКА) ЗАДУШНИЦА - първата събота преди Архангеловден
Голямата, или още както още я наричат Архангелската Задушница, е първата събота преди Архангеловден. .
Днес e Денят на народните будители
Денят на народните будители се отбелязва като един от големите български празници, с който се припомня за делото на всички онези българи, допринесли за Освобождението ни
Днес е ДИМИТРОВДЕН (Вмчк.Димитрий Солунски – Мироточец)
Именници: Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра.Обредна трапеза: пита с ябълки, яхния от петел, курбан от овче месо.Празникът, наричан още Митровден,  в на...