Новини

Новини

СТРАСТНА СЕДМИЦА (СТРАСТНА НЕДЕЛЯ)

СТРАСТНА СЕДМИЦА (СТРАСТНА НЕДЕЛЯ)

14.4.2014 г. 08:00:00 ч.

Нарича се още Велика неделя - това е седмицата (понеделник-събота) преди ВЕЛИКДЕН, в която всеки ден се извършват определени действия, свързани с големия празник; седмицата, която започва с празника ВРЪБНИЦА и завършва в навечерието на ВЕЛИКДЕН.

От понеделник домакините започват събирането на яйцата за боядисване. Те трябва да са достатъчно на брой, за да има от тях до СПАСОВДЕН. През Страстната сряда жените не работят женска работа - не тъкат, не предат, не шият. В някои райони на този ден боядисват яйца.

Велики четвъртък
Ранната сутрин на Великия четвъртък е отредена в повечето райони на страната за боядисването на яйцата. Този ден се тачи повсеместно и за предпазване от градушка. Жените не работят, мъжете не орат. Същите забрани се спазват и през следващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци.

 * ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА -  Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.

След боядисването на яйцата се подхваща нов, млад квас, в който слагат лековити билки. На Велики четвъртък се слави и припомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съдът над Исус, неговата смърт и погребение.

В обредната практика на българите великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида - боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани ''писани'', шарени, перашки, кадънки, китанчета и др.

За художественото изписване се прилага различна технология - орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Много майсторство влага българката и при полагането на мотиви с геометричен и зооморфен характер. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие.
 
Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: ''Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден''. ''Да си червен(а) като Великденско яйце'', ''Да си здраво, бяло и червено''. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона.

Разпети петък (Велики петък)

На Разпети или Велики петък се възсъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение. На Разпети петък, моми и млади невести украсяват боядисаните яйца  с различни мотиви и по различен начин.

В петък, но по-често в събота, се приготвя специалният ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ, предназначен за празничната семейна трапеза, кръстника и за лазарската кумица. Хлябът носи още имената „яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло” и др. - обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за ВЕЛИКДЕН.  Приготвя се в събота (някъде и в петък) на СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома.  Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина.

Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с различни шарки.  Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му.  Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.


Велика събота

В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба. На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара: “Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари”. Според преданията, след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството - правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош, и след смъртта си да постигне рая или ада. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца. 

Пловдив е "Сцена на кръстопът"
Стефан Данаилов открива пълнолетната "Сцена на кръстопът"
 История - през 924г. цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин сключват примирие
Пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, сключват примирие, а не траен мир, за какъвто настоява византийската страна.Симеон I Велики е български княз (от 893...
Малка Богородица (РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА)
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество. Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. ...
126 години от Съединението
Да си припомним фактите:По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и ...
Започва международният фест „Двама са малко трима са много”
На 3-и септември стартира XXI издание на Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много” & TheatAir 2014 който ще продължи до 7 септември 2014 година.
Започва Есенният салон на изкуствата
Виртуози откриват Есенния салон на изкуствата
Симеоновден  - началото на Християнския календар
Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като “Симеон орач”
Днес е СЕКНОВЕНИЕ
Днес е СЕКНОВЕНИЕ
29.8.2014 г. 08:00:00 ч.
Празникът е известен още като „Обсечене”.  Според традиционните народни схващания на Секновение “денят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че н...
Годишнина от смъртта на Борис III.
Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война....
On August 27 1885 Aleko Konstantinov organized a group of 300 people who climbed the Cherni Vrah peak
Aleko Konstantinov - Keen tourist and founder of the tourism movement in Bulgaria – on August 27 1885 he organized a group of 300 people who climbed the Cherni Vrah peak 2290m (near Sofia), giving rise to the mass tourist organization.