Празникът, наричан в различните краища още и Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън, се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на император Диоклетиан (284-305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията ликът на Змеебореца и Драконобореца светец.
Гергьовден води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите, и с тяхното първо задояване. В народния празничен календар, култът към свети Георги е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот.
Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието, и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъкът. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичват домът, кошарите, стопанските постройки, съдовете. В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, после играят три леви хора, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият - за лек.
Особено място на трапезата заема обредният гергьовденски хляб. За празника месят най-различни хлябове - кръсташки, овчарки, колаци и кравайчета или специален кравай за Св. Георги, който се прави от невястата на дома. Той е кръгъл по форма и отгоре полага кръст от тестени пръчици, чиито краища са завити. В средата на кръста се слага малка топчица от тесто, обкръжена с тестян венец. Между стените на кръста има положени четири кравайчета, а кръста е обкръжен с "несклопена ограда" - полукръг от тесто, назъбчен с огрибката. От осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея. По време на храненето се извършват интересни обредни практики.
Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето се извършва обредно доене на овцете. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител ( ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАН) - стопанинът коли гергьовденското агне, разбира се, след като го захрани обредно и закичи с гергьовденски венец: от черничева пръчка и коприва, увити с червен конец.
Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. " Къносва" на кръст лицата на децата с кръвта, за да са здрави и зли очи да не ги урочасат. А костите на изяденото агне заравят в мравуняк, за да се множат овцете както мравките. След празничните трапези цялото селище се събира на хорището, където младите се теглят на кантар, люлеят се на люлки за здраве и играят ситни, скокливи хора, за да се множат животните и да расте нависоко житото.
Именници: Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо .
Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло и сирене, свинска пача, яйца