Обредна трапеза: варени житни и бобови зърна, прясна пита
Наричан с много имена, Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден - в народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.
На места от обредното ядене се раздава “за здраве” на съседите, а другаде е точно обратното - не се дава от него на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома. От обредното вариво се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят. В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се знае още и като Мечкин ден, почитан за предпазване от мечки. Според православната църква св. ап. Андрей Първовенчани е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на ап. Петър, който проповядва християнското учение сред балканските и причерноморските народи - скитите.
Разпнат е на кръст в гръцкия гр. Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х , е известен в иконографията и средновековното изкуство като “Андреев кръст”. След падането на Византия, скитите, сред които проповядва ап. Андрей, стават славяни, а той - покровител на Русия.
Именници: Андрей, Андриана