Именници: Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка.
В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава (St. Sabbas). В българските представи, обаче, Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява" .
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката. За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол. Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска. Тази същност е детерминирана не само от роднинството - сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зимата. В обредно отношение празникът дублира този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това - плодородието и закрилата на плодовитостта. Обредите закрилят стопаните от вредоносното действие на злите сили.