Първият успех на Мария Нейкова идва веднага след като тя завършва двегодишната школа за естрадни певци през 1968 г. По време на концерт в зала България е поканена за солистка на оркестър София. И това се случва точно на рождения й ден - 21 декември. Първият й запис в радиото е песента Закъснели срещи на Петър Ступел. Това е и песента, с която Мария Нейкова печели първа награда на Златния Орфей.
Мария, Гледай в мен и Моят рожден ден са сред първите й големи хитове. Композираната от нея песен Добър вечер, лека нощ пък печели през 1972 г. първа награда на Младежкия конкурс и специалната награда на Съюза на композиторите на Златния Орфей. През същата 1972 г., Мария Нейкова е обявена за най-добър изпълнител в конкурса Мелодия на годината. Година по-късно песента й Имам земя се класира втора на Златния Орфей, при неприсъдена първа награда.
1973 година й носи и друг голям успех - тогава тя създава музиката и изпълнява песента Двама към филма Козият рог. И ние, като всеки друг народ, си имаме химн. Но Мария ни подари една песен, която за редица поколения се превърна в химн на душата, на любовта, на взаимната подкрепа и сила. Малцина творци имат щестливата съдба да оставят такава силна творба, която направо те стиска за гърлото, в чиито звуци има всичко - и могъществото на планината, и широтата на полето, и ромона на водата, и кристалния блясък на небето. В нея има бъдеще за красотата.
Почитателите на хубавата българска песен знаят коя е Мария Нейкова - певица и композиторка, съзала над 250 песни. Повечето от тях тя изпя сама. Други станаха хитове в изпълнение на цяла плеада именити певци - Орлин Горанов - Не заспивай когато умират звезди, Георги Христов - Дали си разбрала, Росица Кирилова - Мила мамо. Нейни песни са в репертоара на младите Таня Боева и Еми Стамболова и много други. Животът на Мария мина в София, в дълги турнета и много пътувания у нас и по света.
Малцина обаче, дори сред пловдивчани, знаят, че тя е наша съгражданка. Винаги, когато имаше малко свободно време, Мария иваше в Пловив, в родната си къща, при близките си. Почти не излизаше от двора. Обичаше дългите разговори със старите си приятели... Само те, най-близките знаят, че 15-годишна, Мария пише първата си песен - Момичето с луничките. Написах песен за себе си - с музиката и текста, каза в интервю Мария преди няколко години. Не се разделяла с китарата си. На тази възраст тя била направо луда по популярния тогава Пол Анка. Написала песен и му я пратила. А той пък я изпял и нейни приятели я чули по радиото, разказва сестра й, писателката Величка Настрадинова.
Тук, в градината, под асмата и с котетата ми е най-добре, обичаше да казва тя. Майка й определяше дъщерите си като миндер кокона - Мария, а Величка - калдаръм кокона. Много силно беше влиянието на баща ни върху Мария, споделя сестра й. Тя беше наследила великолепния глас на Янко Настрадинов. А баща й беше известен в града със записите си на родопски песни в Радио София, с участието си в ансамбъла на Асен Диамандиев и в певческото дружество Ангел Бокурещлиев, макар че беше главен счетоводител на Авторемонтния завод. Истината беше една - в Пловдив, в дома на улица Петър Васков, Мария отпускаше пружината на работа и проблеми. Сякаш единствената й грижа оставаше дали сестрите ще задомят малките котенца. Умираше си за котки.
В Пловив Мария пропя, засвири на китарата си, написа първите си песни, изпя ги пред първата си публика още в ученическия състав към Авторемонтното училище, където пожела да учи лудетината на татко, разказва сестра й и от нея разбираме колко весело и палаво дете е била Мария.
После следва София и Школата за естрадни изпълнители. Тогава идват любовта и брака с Недялко Нейков, после е ред на Цветин. През 80-те години решава, че трябва да учи в Музикалата академия АМТИ под тепетата - още един повод да е по-често в Пловдив. През всичките години Мария не пропусна покана да пее за пловдивчани. Съдбата реши и последното й излизане на сцена да бъде пред съгражданите й. През декември коледният концерт на филхармонията завърши с нейно изпълнение на Не заспивай, когато умират звезди.
В живота Мария Нейкова е имала и много тежки периоди - преживяла е самолетна катастрофа, бомбен атентат и осем операции. Не могла да преживее, обаче, болката от загубата на любимия си съпруг, починал предишната 2001 година... В границите на един месец, си отидоха трима от създателите на прекрасния български филм Козият рог -първо писателя Николай Хайтов, после актрисата Катя Паскалева, а сега и авторката на музиката и на незабравимата песен Двама, Мария Нейкова... Мир на праха им!
(Снимка: Пресфото-БТА Архив; Използвани Материали: Сега Онлайн:
http://www.segabg.com/03082002/p0020024.asp;
Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет:
http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/16172002/inme.htm)