Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Пловдивска област. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет.
Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание Септември. Хайтов работи като редактор във вестник Народна култура. През 1965 г. става главен редактор на списание `Родопи`. През 1957 г. е издадена първата му книга - `Скъперници`.
През 1967 г. излизат знаменитите му `Диви разкази`. Те имат над 20 издания, като са преведени на много чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат `Избрани произведения` в три тома. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра. Произведенията на Николай Хайтов са преведени на 28 езика.
Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това от 1966 до 1968 г. е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда Йордан Йовков и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена Стара планина през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.
Той има двама сина, Александър и Здравец, и една дъщеря, Елена. Съпругата му, Жени Божилова, е изтъкнат преводач на англоезична литература.
Николай Хайтов умира на 82 години от левкемия, на 30 юни 2002 г., в 19:30 ч. Опелото се състои на 3 юли 2002 г. в църквата Св. Седмочисленици, София.
Произведения:
- Съперници (1957)
- Искрици от огнището (1959)
- Разбудена Родопа (1960)
- Шумки от габър (1965)
- Диви Разкази (1967)
- Хвъркатото корито, 1-во издание 1979, 2-ро - 1982
- Магьосникът от Брезе - 1979
- Да възседнеш глиган - 1985
- Родопските комити разказват (1972)
- Капитан Петко Войвода (1974)
- Бодливата роза (1975)
- Вълшебното огледало (1981)
- Последните мигове и гробът на Васил Левски (1985)
- Избрани произведения (1989)
- През сито и решето (2003, посмъртно)
- Троянските коне в България (2002, посмъртно)
- Гробът на Левски (1985 и 2-ро издание 1987)
- Дневници (1987, 1990)
- Родопски властелини ( 1-во издание 1965, 4-то - 1983)
- Перуански записки - 1975
- Светогорски записки - 1987
- Африкански записки - 1979
По негов сценарий са филмите: `Козият рог`, `Мъжки времена`, `Краят на песента`, `Капитан Петко Войвода`.
(Информацията е взета от Свободната енциклопедия Уикипедия )
Позволяваме си да завършим с цитати от форума на в-к Сега онлайн по повод смъртта на писателя:
`Николай Хайтов-будителят ни остави. Но ни остави и своите невероятни мъжки книги, свидетели на паметта българска. Може би отива в друг, по-добър свят. Там сигурно пак ще намери с кого да спори.`
`За Хайтов не бие само една камбана - всички камбани на `Александър Невски` не са достатъчни за писател и творец като него. Поклон. Той изгради голяма част от обичта ми към книгите.`
`Хора като Хайтов не са подвластни нито на времето /минало, настояще, бъдеще/, нито на някакви измислени модели. Те са част от единствената и недосегаема реалност, която никой не може да промени: Духът, духовността на българите.`
`И за мен, както за повечето тук, той беше интелектуалист от висш ранг, много земен, смел... въобще кадърен човек. Дарбата му като писател нека я оцени бъдещето... Радвам се на почти единодушната висока и положителна оценка за това явление в българската литература. Винаги съм го смятал за много по-млад - сигурно защото той е един съвременник в истинския смисъл на тази дума... `
`Лека му пръст и вечна памет на Н. Хайтов. Винаги ще помним човека имал смелостта да отстоява личното си мнение, човека с позиция по важни обществени въпроси. Можем ли да не уважаваме човека, който никога не е превил гръбнак за лична изгода и е преминал през отредените му години с изправено чело.`
`Николай Хайтов беше темелен човек. Макар и писател, с думите си стоеше пред обществото като генерал. Умееше да защитава човек, идея, регион, организация, общество, държава... Той възкреси Капитан Петко. Превърна несъществуващия гроб на Васил Левски в светилище на българския дух. Издяла от камъка на родопското всекидневие фигурите на литературни образи, които донесоха Светлина сред гъстака от импулси в народната душа...`
Повече за Николай Хайтов можете да прочете на следните адреси: