To:
From:
Относно:
Бележки:
 
Captcha
Въведи кода от картинката
 

Петко Р. Славейков (1827 - 1895)



Петко Рачев Славейков е роден на 17 ноември 1827 в Търново. Писател, журналист; обществен и политически деец; дописен (1875), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Заемал е  следните длъжности: Председател на Второто ОНС, Министър на просветата, Министър на вътрешните работи (1880 г.).

През 1881 година се обявява против режима на пълномощията, установен от княз Александър I, заради което заедно с други ръководители на Либералната партия е изгонен от Княжество България. Той емигрира в Пловдив (столицата на Източна Румелия) със семейството си, и Пенчо Славейков учи в Пловдивската гимназия.  Живее в Пловдив до 1884, когато отново се връща в София

Установява се в Пловдив, където продължава борбата срещу княжеско-консервативния блок. Две години П. Р. Славейков учителства в града на тепетата (1881-83 г.). Заедно с Петко Каравелов започват да издават вестник „Независимост (1881-1882) - продължител на софийския вестник „Независимост, негласен орган на Либералната партия; бори се за възстановяване на Търновската конституция. Известно време е редактор и на хумористичния вестник „Кукуригу (1882-1883).

Споменът за неговото пребиваване в Пловдив е свързан със „Славейковата къща,  „Славейковото училище и „Славейковото кафене (което се намира на малкия площад „Възраждане в югоизточното подножие на Джамбазтепе, срещуположно на известното пловдивско училище Маразлията ) , където П.Р.Славейков съответно е живял, работил и почивал. В продължение на две години всяка сутрин Славейков, който живеел в една от съседните къщи, се отбивал тук на кафе и раздумка. Днес във възрожденската къща, където е живял П.Р.Славейков, се помещава Дома на пловдивските учители, и това е все така място, в което се говори за знание, просвета и образование.