На 11 февруари 1210 г. по настояване на цар Борил се свиква Антибогомилски църковен събор в Търново. На него присъстват всички висши духовници и столични боляри. Ръководи го царят, който води и разпита на доведените богомили.
Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското учение. Проклятията и суровите наказания на богомилските ръководители трябва да бъдат назидание за техните многочислени последователи.
Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване.
По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в така нар. “Синодик на цар Борил”. Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от 10 век, към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в българското средновековно общество.
Направените по-късно добавки към него документират важни събития от българската история през 13 и 14 век. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика.
Документът е многократно преписван и разпространяван в България и в съседни страни, “Синодика на цар Борил” е един от най-интересните извори с разнообразна и точна информация за историята на Второто българско царство.
от Уикипедия, свободната енциклопедия