Метъл в сърцето на чалгата

Най-после празник за българите, които не искат да живеят като доволни прасета

Мартин Карбовски, Стандарт

За два дни, незнайно и полека, народът порасте с няколко века. Пълен стадион с хора, слушащи сложна музика. Няколко поредни вечери. Появихме се на картата. Световната. Тази седмица е празник за българите, които не са съгласни с маргиналната източна музика, която е държавна политика у нас. Все по истински звучат теориите на конспирацията - никой не се нуждае от силиконовата чалга и нейната долина покрай Димитровград, но явно тя е налагана по определен начин. Теорията на конспирацията твърди, че у нас са пренебрегнати като вкус милиони потребители на адекватна модерност, на световност. Тя, теорията, днес се потвърждава - иначе откъде ще се вземат толкова много хора на това събитие?! Толкова българи там, където се прави реалната световна музика?

Оказа се, че българите са жадни и гладни за истински скъп шоубизнес масов, смислен и величествен. Не просто онова, което беше забранено преди 20 години. Класиката днес. Идеологията на немаргиналната, световната музика. Отговор на балканския мърчъндайзинг - покрай източни ритми реално да се продава не музика, а макиаж, скандал, пластични услуги, тракторна сексреволюция и жълта преса. Отговорът е прост - това не е сблъсък на вкусове, това е статуквото - българите обичат модерната музика, истинската музика. Много от тях се срамуват от чалгата. И стават все повече.

"Металика", "Рамщайн" и другите - те разбраха, че в София трябва да е световният им концерт. Тук, в сърцето на чалгата, за която упорито се твърди, че е типичната българска музика. А боговете на метъла избраха оттук да се излъчват на 1000 места по света. Да сложат знамето ни върху китарата си - и то представляваше Санстефанска България. Музикантите оцениха жаждата и копнежа (sehnsuht) на нормалния човек у нас за нормална музика. За принадлежност към модерния свят. За скъп продукт и за сложно изкуство.

Тези концерти са връщане на нормалността.

Тази музика е далеч по-адекватна и разбираща състоянието на българите и държавата им. Тя е социална музика за осъзнати хора. Du/du hast/ du hast mich gefragt/ und ich hab nichts gesagt. (Ти ме попита, но аз не отговорих). "Господарят на куклите". "Бензин". "Любовта е тук за всички". Или: "Това е само твоят живот. Тъжен, но истински".  Това са заглавията на песните, които се въртят в къщите, колите и главите на българите днес. Случва се нещо прекрасно. Откриха ни, след като ние ги признахме за истински идоли. Музика извън ракията и салатата, обърната към индивидите, търсещи нормален социум и екзистенция. Хора, експериментиращи с изявата си, не с половите си белези, първични и вторични, сменени и усукани. Xора, слушащи смислени думи, недоволни от света. Някакъв формат на  Гьоте, който казва "по-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня", срещу днешната идея, че доволните свини наоколо винаги печелят. Индустриалното, вземащо надмощие над махалата и текезесарската музика. Като това: "...за да те забравя, тръгвам с коя да е / пия и се лъжа колко ми е хубаво / като отрезнея - намразвам се отново".

Колко е смешен животът - само преди 20 години това беше невъзможно и забранено. След 20 години чалгата вече е смешна рустикална самота пред храма. А днес е празник и усещане за смисъл. Колелото на музиката се върти.  Пиянството на един народ не може да продължава дълго. След него идва махмурлукът и новите идеи. Добре дошли!

^{Пловдивгайд помества с радост този блестящ памфлет на Мартин Карбовски, отпечатан в Standart, с надеждата, че рано или късно в сърцето на чалгата ще бъде забит сребърен куршум, както се постъпва с вампир...}