Без силни фанфари и грндиозни тържества светът отбелязва навлизането в зряла възраст на феномена интернет, който промени до неузнаваемост съвременното общество и направи компютъра домашна вещ от първа необходимост.
Всичко започва, когато двадесетина души се събират в лабораторията на Лен Клайнрок от Калифорнийския университет, за да наблюдават как два обемисти компютъра обменят безсмислени тестови данни по свързващия ги триметров кабел. Така се слага началото на мрежата Арпанет, в която постепенно се включват редица други американски образователни институции.
Съвсем скоро на бял свят идват пакетопредаващият протокол TCP/IP и имейлът, а 80-те години обогатяват интернет с домейните от високо ниво .com и .org. Истински световна обаче мрежата става едва след август 1991 г., когато британският учен от CERN Тим Бърнс-Лий обявява публично хипертекстовата система WorldWideWeb.
По същото време първите интернет доставчици започват да свързват милиони американски домакинства и бизнес учреждения. Последното десетилетие на века е белязано от невероятния бум на мрежата, придружен от почти пълно отсъствие на държавната намеса – нещо, даващо голямо поле за иновации.
През по-голямата част от историята на интернет никой не беше чувал за него. Това му даде време да се докаже функционално и да пусне корени, смята професорът по право от Харвард Джонатан Зитрейн. Дори американските власти, които първоначално финансират ранното развитие на мрежата за военни цели, я оставят кажи-речи без надзор и да се развива като отворено пространство.
Дори появата на порнографията в световната мрежа води важни нововъдения, като онлайн плащанията с кредитни карти, видео стрийминга и др. Дай свободен достъп и хиляди цветя ще разцфтят, лаконичен е първоизобретателят на интернет Клайнрок. Едно от нещата, които могат да се предскажат при интернет е, че ще бъдем изненадани от приложения, каквито не сме очаквали, казва той.