Изложба “Зографът Симеон Цонюв от Трявна и неговият род” се открива на 30 март в Иконната зала в Стария град от 17 ч. Авторът е Симеон Цонюв от Трявна. Изкуството на Българското възраждане се характеризира със създаването на няколко архитектурни, зографски и дърворезбарски школи. Между тях най-ранна е Тревненската живописна школа. Тя наследява традициите на средновековната Търновска школа, като ги обогатява с нов ренесансов дух.

Иконописното изкуство в Трявна се обособява като единственият строго фамилен занаят, разказват Люба Цанева и Светла Москова. Изследователите са установили съществуването на шест фамилии, които разпостраняват тревненското изкуство не само из българските земи, но и на териториите на Румъния и Македония. В края на ХVІІІ век сред тях се появяват силно поколение зографи.

С особен принос към историята на тревненското изкуство е най-старата и най-значимата фамилия - Витановската. Появата на нейните първи представители се датира на границата между ХVІІ и ХVІІІ век. В края на ХVІІІ век вече имаме четвърто поколение зографи талантливи, отлично обучени, и с особен авторитет в зографската гилдия. Между тях са синовете на Цоню Димитров - Витан (Папа Витан), Кою и Симеон. От тримата с най-голям авторитет се ползва Папа Витан, който освен зограф е свещеник, резбар, сакеларий в местната църква "Свети Архангели", съществуваща и до днес.

Незаслужено в неговата сянка остава талантливия му брат Симеон. И до днес той оставаше в сянката на голямата плеяда от тревненски майстори зографи. Може би причина за неговата по-малка популярност е факта, че той не създава семейство и не оставя наследници, които да продължат изкуството му, както повелява традицията. В ранния период на своята дейност Симеон често работи заедно с брат си Витан. По-късно заради Симеон взема за свой помощник племенника си Йоаникий папа Витанов. Той предава всички свои умения на талантливия млад зограф.

Преди да оформи своя собствен стил Йоаникий изцяло подражава на знаменития си чичо. Най-ранните творби на Симеон Цонюв, от края на ХVІІІ век, носят художествената естетика на по-старото поколение иконописци. Те са малко строги и суховати. Следвайки големия си талант, зографът търпи голямо развитие, овладявайки както нахлуващия в иконописта барок, така и някои чисто академични похвати – светлосянка, конструктивност и триизмерност.

Проф. Асен Василиев, един от родоначалниците на българското изкуствознание, дава висока оценка за творческото наследство на Симеон: „През 1802 г., когато например Димитър Хр. Зограф (големият син на родоначалника на Самоковската зографска школа Христо Димитров) е на 8 години, а Захарий Хр. Зограф не е още роден), Симеон Цонюв достига такива постижения, каквито тези двама майстори не са успели по-късно да осъществят в рисуването на икони".

Проникновените и трогващи лица на неговите персонажи излъчват доброта и човечност. Живописните гами, в които работи са изключително фини, изискани и сложни, с майсторски нанесени тонове, нюанси и преходи от светло към тъмно. Някои от образите на светците изумяват зрителя със сините си очи, с мекотата на израза, с излъчването на духовно благородство. Икони на Симеон Цонюв днес има в Трявна, Севлиево, Горна Оряховица, Сливен, Казанлък, Габрово, Троян, Соколския манастир, Петропавловския манастир, както и във всички най-значими музейни сбирки в България.

News4000.bg